|
Съперничеството, стремежа за влияние върху Проливите и решаването на черноморския проблем изобщо били причина за обявяване на поредната война между Русия и Турция. На 14 април 1828 г. руския император обявил война на Турция, а само след месец Втора армия вече била отсам Дунава. Основните сили били насочени към Шумен, а към Варна тръгнал малък отряд от около 4500 войници начело с генерал Сухтелен. Пристигайки в околностите на укрепената Варна русите били пресрещнати от турския гарнизон и принудени да отстъпи към крайградските възвишения. Това дало възможност на турците да подсилят отбраната си с още войска и оръжие. В крепостта вече имало над 200 оръдия с близо 50000 снаряда. Флотът на Кавас паша, състоящ се от 16 неголеми, но тежко въоръжени и маневрени кораби пазел града откъм морето. За отбраната на крепостта от Портата във Варна изпратили капудан Мехмет Иззет паша. |
 След
падането на Анапа на 22 юли руския флот начело с флагмана "Париж" вече
бил в залива Саганлък (Евксиноград). Съставляван от осем линейни кораба,
пет фрегати, три бомбандира, бриг и бригантина, както и множество по-малки
съдове, флота бил командван от командира на Черноморския флот и опитен
флотоводец адмирал Алексей Грейг. Той веднага предложил на Мехмет паша
да предаде крепостта и така да се избегнат безсмислени жертви и от двете
страни, но категоричния и пренебрежителен отговор дал на Грейг свобода
на действие. По обяд на 26 юли между фрегатата "Евстафий" и бреговите батареи
започнала престрелка. По-късно, под прикритието на нощта руски катери с
абордажни групи се промъкнали към турските кораби и въпреки яростната съпротива
успели да ги завземат всичките 16.
Бил пленен и самият Кафас паша, както и малцината останали живи турски моряци.
След няколко дни били готови и шестте редута, в близост до северната стена
на крепостта, а разположението и устройството им създавали условия за продължителна
обсада. 
Обградена, варненската крепост, и особено
цитаделата
била подложена на всекидневен постоянен обстрел от бреговите батареи и
корабите. На 7 август в продължение на 3 часа крепостта била обстрелвана
от целия руски флот. За подсилване на бреговите позиции на 18 август пристигнал
адмирал
Фадей Белинсхаузен (откривателя на Антарктида) и руските сили стигнали
да 30000 души и 118 оръдия. От корабите били снети още 50 далекобойни корабни
оръдия, а част от екипажите сформирали пеши отряди. В края на август петхилядния
отряд на генерал Головин преодолял езерото и установил позиции на възвишенията
под Галата.
|
Приключил подготовката за обсада, адмирал Грейг отново предложил на Мехмет паша предаването
на града, но дори и личните посещения на двамата в лагера на другия не
довели до споразумение. За турците имало добри новини - те очаквали помощ
от силен турски отряд идващ по море и не искали да отстъпят града. Тези
новини, потвърдени и от техни източници разтревожили руснаците, тъй като
биха попаднали под двоен огън, а това неминуемо щяло да доведе до
вдигане на обсадата. На 15 септември на борда на адмиралтейския кораб "Париж"
било взето решение за ускоряване на атаката срещу крепостта чрез едновременни
и съгласувани действия. Турците усетили какво ги очаква и поискали подновяване
на преговорите, като при Грейг се явил помощника на Мехмет паша Юсуф паша.
Турските военни били склонни на капитулация, но варненските турски първенци
се възпротивили на мирното предаване на града, и под техен натиск командването
решило да продължи съпротивата.
|
|
Съгласуваното настъпление започнало на 28 септември през нощта, като били атакувани няколко бастиона, а стотина матроси от флагмана проникнали в крепостта.  По
време на атаката били използвани и бойни ракети, изстрелвани от батареите
на генерал Засядко. Сражението било наблюдавано лично от руския император
Николай І, който установил своя щаб на Турна тепе (паметника на Българо-съветската
дружба над кв. Чайка). До обяд на другия ден руските войски напълно овладяли
Варна. В 14 часа Мехмет Иззет паша се предал в плен и предал ключовете
на града на императора.
С настъпването на зимата обсадата на Шумен и Силистра била прекратена, във Варна останали за зимуват само един отряд канонерки. През 1829 г. военните действия се изместили към българското южно черноморие и дунавските градове. На 14 септември 1829 г. с подписването на Одрински мирен договор Османската империя капитулирала. Свободата на руското корабоплаване по Дунав, в Черно море и Проливите била потвърдена, много от земите, овладeни от руснаците им били предадени, но Варна трябвало да бъде върната на Турция. С напускането си през 1830 г. руските войски разрушили по-голямата част от варненската крепост, като от нея останала само цитаделата (Барутхане). Заедно с тях от града тръгнали и голяма част от българското население, което се заселило в Бесарабия. В памет на завземането от руските войски на крепостта Варна името й е дадено на малко, основано през 1842-43 г. погранично село в Русия. |
