Малцина са онези, които знаят, че освен с морето и морската история Варна е
свързана и с раждането на авиацията в България.
Още през 1894 г. Харалампи Джамджиев прави първия български опит с аеродинамичен
уред, построен във Варненската окръжна образцова железарска работилница.
Пак във Варна в края на 1911 г.
излиза "Към небето", първото българско авиационно списание. През 1915 г. пристигат
първите водосамолети, а след година в м.Пейнерджика (днес м.Чайка) започва строежа
на два хангара за първото водолетище. Според клаузите на Ньойския договор през
септември 1920 г. всички хидроплани са разрушени, но две години по-късно, когато
Гражданското въздухоплавателно отделение в Божурище е предадено към Дирекцията на
пощите във Варна отново е учреден хидродрум. По време на Втората световна война
водолетищата са предадени за германски бази, а след Варшавския договор
водолетищата и водосамолетите са напълно забравени и "Акулите"
на летище Чайка са заменени с вертолети Ми-4.
На 24 декември 1919 г. тук каца първият транспортен самолет, по линията София -
Варна, носещ пощенски пратки, но тази линия е поддържана само за един месец.
Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2
август на летище "Тихина" каца първият Юнкерс 52. По време на този полет пътниците
са само четирима, а до края на годината тук кацат само шест самолета с общо 23
пътници. Самото летище "Тихина" се намирало край кв. Аспарухово, западно от сегашния
Аспарухов мост, на мястото на канала. Заемало площ 1000-1500 декара, имало хангар
и работилница. Управлението на полетите било примитивно - при предстоящо кацане
на полосата поставяли голямо платнище с буква "Т" ("Тихина"), затиснато с камъни.
Човек с флагчета посрещал и изпращал самолетите, а през нощта хора с ветроупорни
фенери маркирали "пистата".
Очевидно "Тихина" не било летището, което заслужавала Варна. Затова през 1946 г.
е назначена комисия, която да определи място за ново летище. През декември комисията
вече има решение - избраното място е на няколко километра от града, в западна посока,
близо до село Аксаково. След отчуждаването на 1000 дка земя започва подравняване и
укрепване на терена. Ентусиазмът по новата придобивка явно е бил голям, защото
освен строителите на доброволен труд се явяват и стотици хора.
На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна. В 10 ч 40 мин каца първият самолет,
возещ официалните гости от София. Полетът е два часа и половина. Както и на "Тихина"
и сега самолетът е Юнкерс 52. За летищни сгради са използвани няколко бараки -
и за административните нужди и за техническата поддръжка и за сладове. Персонала е
от четирима - началник, радист и двама техници.
Работата по летището продължава и през следващите години. През 1961 г. е завършена
новата, вече бетонна писта, дълга 2500м и дебела 24 - 26 см. Към нея е изградена
светлинна система, улесняваща нощните полети. През 1967 г. е завършено разширението
на стоянката и 4 нови рульожни пътеки. По това време са монтирани и радиолокационни
и радионавигационни съоръжения. Внедрен е първия обзорен локатор AR1, произведен
в Англия. След 1996 г. в действие е въведена многорадарната система за следене на
полетите TRAC VIEW-220.
На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда на летището, проектирана
от Транспроект - София. Тя има три блока - "Административно - технически", "Вътрешни
линии" и "Външни линии", както и голям паркинг. Втория етаж на "Вътрешни линии" е
зает от 130-местен ресторант, а на международния терминал са изградени безмитни и
валутни магазини. Все по-големите кацащи самолети и натоварения трафик водят до
необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г. През следващите години е
изградена топлоцентрала, противопожарно депо и помпена станция.
Като са отчетени досегашният поток на пътници и товари и все по-големите очаквания
към летище Варна в контекста на развитие на региона, от няколко години се разработва
нов генерален план на комплекса. Той предвижда модернизация на международния
терминал, както и осъвременяване на "Вътрешни линии". Основните промени обаче са
свързани с транспорта и обработката на тежки товари - удължаване на съществуващата
писта, изграждане на нова писта за кацане на тежки товарни самолети,
паркинг за тежкотоварни камиони, хранилища, товарен терминал. Това ще позволи
обработването на девет самолета едновременно. Новата писта ще бъде свързана със
западния край на сегашната и ще има такава ориентация, че самолетите да прелитат
над промишлените райони на Варна. В момента на самолетите се налага да прелитат
над гъсто населени жилищни квартали, което крие известна опасност в случай на
авария при захождане към пистата или излитане.
Сред най-големите самолети, кацали на варненското летище са Ан 124 Руслан, Ил 86, MD 11 и Boeing 747.
