|
Евлия Челеби (1611 - 1678). Турски пътешественик, поет и историк. Придружавал вуйчо си Великия везир Мелек Ахмед паша в дипломатическите му мисии в европейска Турция, Сирия, Египет и Западна Европа. През 1656 г. посетил и Варна. ...Крепостта е една красива стена, здрава направа, във вид на квадрат и се намира на черноморския бряг. Цялата й окръжност е три хиляди крачки. Само едната й страна е суша, когато другите й страни са снабдени с вал, пълен с морска вода. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града. На четиритех й ъгли има четири здрави кули. На всичките й кули и зъбци има бойници и топове от типа "шахане", които са обърнати към пристанището. Вътре в тази солидна крепост има помещения за гарнизона, хамбари и една джамия; чаршия и хамам няма. Има много муниции и топове. Всяка нощ редниците караулят и викат: "Един, един е Бог!" Определената за войниците плата се дава от митницата на пристанището. Понеже последното е открито откъм юг и изток, гемиите не могат да легнат спокойно. Варошът на града. На западната страна от града има верига височини с червена земя, там има десет хиляди лозя. Източната страна е една широка, равна местност, която се простира до морето. Целият град е разположен на равно място, с лозя и градини. Има всичко четири хиляди едноетажни и двуетажни къщи, които са гивгирени и покрити с червени керемиди. Седем махали са мюсюлмански и пет гръцки, еврейски и арменски. Джамиите Джамията на "Емир ефенди" до пристанището е с минаре и се посещава от много богомолци. После идат джамиите "Ени джамия", "Табакхане", "Мюстеджейб ефенди" и "Шебшах кадън". Те са големи джамии. Освен тях има и други тридесет и шест месчиди. От хамамите тоя на "Пири паша" е хубав и широк. От чешмите най-посещавана е тая на молдованския княз Леспол, която има сладка вода и е до пристанището. Търговията на пристанището е в ръцете на гърците, арабите и аджемите. На морското крайбрежие има безброй цели стиви железни пръчки, буци от каменна сол, бъчви, чували за пъстърма и всякакъв вид строителен материал. Много оживено пристанище е: хиляди коля идат и се връщат; ежегодно хиляда и петстотин кораби носят и изнасят стоки по всичките морета. Пристанището се отдава на митнически управител с илтизам от сто и седемдесет кесии. Климатът е приятен, та хората са предадени на пиянството. Те обличат сукнени фереджета и са търговци. Бедните носят седем вида татарски калпаци, а зимно време обличат кожуси с мердифонско платно. Обикновено жените носят фередже от бяла аба и ходят забулени и много прилично. На много места има водохранилища и мюсюлмански читални за Корана. Жителите обичат сиромасите и са гостоприемни спрямо гостите и странниците. От училищата известни са онова на "Шейх Мюстеджейб" и училището на "Пири паша". Варненското грозде, ширата и "гюфтерът" са прочути. Има управител на митницата, комендант на крепостта, еничарски сердар, спахийски кехая, одабашия на ризоносците, мюхтесиб и градски субашия. Шерийския съдия е "пачаврата къдия", който е съвършено компрометиран човек... |