През 1775 г. французинът Шевалие описва Варна при посещението си: "Има около 16000 жители, 12 джамии, 2 черкви и 1 кула-камбанария, построена преди 20 години, на която се намира часовник с камбана..." От това съобщение става ясно, че още в средата на ХVIII век Варна е имала градски часовник. Сахат-кула се е намирала в градинката зад днешната сграда на театъра и е служила и като наблюдателница на пожарникарите. Как е изглеждала кулата, дървена ли е била или каменна?... Не се знае и кога е била разрушена. Може би при обсадата през 1828 г. или при големия пожар във Варна през Кримската война.
Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник се реализирала
през 1888 г., когато кмет бил Кръстю Мирски.
Варненската община поръчва на архитекта Сава Димитриевич да изработи проект за
каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Мястото не е било избрано
случайно - новият часовник в градската градина и
катедралата са очертавали тогавашния
център на града. Тъй като зала "Конкордия" изгоряла през същата година, и
градът останал без театрален салон било поръчано до него да се построи и сграда
за събрания и театри.
След две години новата часовникова кула и зала "Съединение" били завършени и
тържествено открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите
стради били все още рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Денем с
разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар.
Противопожарната дейност била преустановена след прекарването на телефон на
пожарната команда през 1898 г. Часовниковият механизъм бил купен от Англия и
монтиран на кулата от известния революционер Отон Иванов.
Въпреки, че му е отредено да стои далеч от очите на хората самият часовников
механизъм е истинско произведение на изкуството. Учудващо и противно на традицията
никъде по него не е указано името на фирмата - производител. Цялата система е
затворена в голяма дървена "кутия", до която се стига по виещи се тесни стълби,
прилепени към каменните стени. Най-отпред е циферблатът, който
служи както за контролиране на хода на часовника, така и за сверяването му. Чрез
система от оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението се предава на стрелките,
отвън на кулата.
Вместо познатите ни от днешните часовници пружини механизмът се задвижва от тежести,
висящи в средата на кулата. "Навиването" на часовника става като нишката, на която
са закачени тежестите се навива чрез обикновена манивела на голям барабан встрани от
основната група зъбни колела. Посредством друга ос пък се предава движението към
чукчето на камбаната на върха на кулата. До 1930 г. камбаната отмервала часовете
по два пъти през интервал от една минута.
Часовникарят Отон Иванов (починал през 1932 г.) свързал живота си с тази кула.
По наследство и призвание неговият син Отон Иванов продължава да се грижи за часовника
до смъртта си през 1976 г. Негов чирак още от 1940-те години и приемник днес е
Боян Николов. И сега над 100-годишния часовник отмерва времето точно.
Преди няколко години вестниците писаха, че часовника бил спрян за ремонт. Истината е, че през нощта наветия сняг образува ледена купчина на циферблата, в която се спират стрелките. Когато се налага истински ремонт стрелките на градския часовник се преместват ръчно. Така варненци могат да бъдат винаги точни.
След продължително строителство варненската жп гара и часовниковата й кула били
завършени през 1925 г. Часовникът бил монтиран през 1929 г. по предложение на фирмата
"Пител-Браузеветер", която извършила строежа на целия гаров ансамбъл.