|
След Кримската война (1853 - 1856 г.) Варна се утвърдила като най-важно пристанище по западния бряг на Черно море. Новата железопътна линия Варна - Русе допълнително допринесла за търговския облик на града. Налагало се създаването на условия, облекчаващи навигацията във Варненския залив и подхождането към пристанището. За целта било взето решение да се построят два фара - на нос Варна и на нос Галата. Поръчката била възложена на френската фирма Compagnie des Phares de l'Empire Ottomane, която по нашия бряг построила общо седем фара. |
По него време югоизточната граница на Варненската крепост,
на Кале бую, почти съвпадала с извивката на днешния булевард "Приморски"
при открития басейн. Отвъд стената бил стръмния скалист бряг на морето.
Там именно, на Варна бурун (нос Варна) е бил може би първия варненски морски
фар. Излъчвал червена светлина и затова бил наричан Червения фенер или
Червения маяк. Интересни технически подробности за фара дават братя Шкорпил:
" ... географска ширина 43о12' от северния полюс, географска
дължина 27о58' от Гринуичкия меридиан, географска дължина 25о38'
от Парижкия меридиан. Той е открит на 15 август 1863 г. Оптикът
му е от седма степен в една постоянна червена светлина, поставен върху
един железен стълб на височина 15 метра над морето. Фарът се вижда на разстояние
шест мили от хоризонта..." По-нататък те споменават, че през 1901 г.
при земетресение фарът се е пропукал и се е наложило да се построи нов.
Няколко години по-късно, при строежа на новото пристанище
и вълнолома фарът вече бил на неподходящо място и бил съборен.
|
По същото време, от другата страна на залива, на нос Галата бил построен
и втория фар, който съществувал по-дълго. Самият фар представлява бяла
осмоъгълна каменна кула с височина около 7.5 метра. Над водното равнище
светлината била на около 55 метра и се виждала на разстояние над 15 мили
в морето. Оптичната система била от шеста степен а светлината - постоянна,
с бял цвят. Самото фенерно отделение било необичайно ниско, прозорчетата
били с дървени рамки, а куполът му бил метален.В началото към него водела
вита стълба, която по-късно била демонтирана. Върху него била издигната
къса сигнална мачта (а не кръст, както писаха в някой вестници). До самата
кула била прилепена малка едноетажна пристройка, служеща за жилище на фаропазача.
По инициатива на Карел Шкорпил фара е модернизиран през 1908 г.
|
С влизане в експлоатация на новото пристанище
през 1906 г. фарът на Галата се оказал непригоден за навигационното обслужване
на залива. За пет - шест години било взето решение и бил построен нов,
съвременен фар, който функционира и до днес. За него лоцията казва: разстояние
42 метра от северния бряг, височина на кулата - 9.3 метра, височина на
огъня над водата - 64.9 метра. Самата кула е железобетонна, върху която
е монтирано въртящото се оптично устройство от фирмата "Барбие, Бернар и
Тирен". Била променена и характеристиката
на светлината - за 15 сек. има три проблясъка по 0.35 сек. със затъмнения
между тях по 2.65 сек и по-дълго затъмнение от 8.65 сек. след серията.
Практически видимостта на светлината е около 25 - 28 мили в морето.
За най-достоверна дата на въвеждане в действие на новия фар се приема
15 декември 1913 г. На 14 октомври 1915 г. по време на бомбандировки от
руския кораб "Императрица Мария" са разрушени част от кулата и оптиката.
През 1987 г. на фара е поставено нова електронна система АСА 500, съветско
производство. Днес освен светлинния фар оттук излъчва и радиофар.
|
През 1968 г. непосредствено до кулата на стария фар е построен панорамния ресторант
"Галатея". Всички, които са го посещавали ще се съгласят, че това е едно
от най - романтичните, и несъмнено мястото с най-красив изглед към Варна
и морето. Тогава е съборена пристройката към фара. Голямото количество
бетон върху малка площ, липсата на адекватна канализационна система на
ресторанта и на квартала като цяло и бездействието по укрепването на носа
са причината за възникването на свлачище. Многократно активизиращо се,
през пролетта на 1997 г. то отнесе долната тераса на ресторанта. На 26
февруари 1998 г. заедно с част от горната тераса в морето пропадна и един
от най-старите фарове по крайбрежието ни. След 135 години.
По инициатива на областния управител на Варна през юли - септември 2000 г. е построен нов, трети фар на нос Галата, който да замени съществуващия, оказал се в района на активното свлачище. |
Стария фар на Галата през 1996 г. Вижда се и част от терасата на ресторант "Галатея".
|
При строежа на новото варненско пристанище в
началото на века били построени още три фара - един на края на приморския
вълнолом, един на края на южния вълнолом и още един на приморския вълнолом,
срещу този на южния. Последните два фара маркирали входа на пристанището.
(Pristaniste.jpg, 56K) Преди няколко години
фарът на края на приморския вълнолом беше заменен с нов. Сега той може
да се види в двора на Военноморския музей.
|
При построяването на вълнолома под фара бил поставен бронзов барелеф, изобразяващ
портрет на цар Фердинанд. След войната, до 1953 г. на неговото място бил монтиран
бюст на Сталин. След това бил поставен ликът на Георги Димитров, който пък бил
махнат в началото на 1990-те години. На 19 декември 1994 г. е
осветена мозайката с лика на свети Николай Чудотворец, закрилник на моряците и
рибарите. Мозаечното пано е съставено от няколко хиляди разноцветни камъчета
от базалт, гранит, мрамор, смалт и други породи, които имат естествен цвят и са
дълготрайни.
|
