Руско - турските войни през ХVII - ХIX век.
1. Първата Руско-турска война била през 1677 - 81 г. След обединяването
на Украйна с Русия през 1654 г. започнала изморителна
война с полската Реч Посполита за земите по десния бряг на река Днепър,
която завършила с Андрусовското примирие през 1677 г. Използвайки борбите
за власт във върхушката на казачествата по десния бряг на Днепър, Турция
завзела украинските земи по десния бряг, а по Бунчакския договор (1772г.)
Реч Посполита отстъпила на Турция Подолия (по левия бряг на Днестър) и
други земи.
Когато хетмана (управителя) на Украйна П.Дорошенко
се обявил за привърженик на Русия (1676 г.) огромна турска армия се нахвърлила
на Украйна. Турците се стремели да завземат Киев и Чигирин (известен от
ХVІІI век украински град) - политически център на Украйна. Обединените
руско-украински войски разгромили турците и татарите под Бужин. През лятото
на 1678 г. турците придвижили към Чигирин 200-хилядна армия. След ожесточени
боеве гарнизона напуснал града, но главните руско-украински сили принудили
врага да отстъпи към река Буг. На 13 януари 1681 г. Русия сключила с Кримското
ханство Бахчисарайския мир, който бил със срок от 20 години и по който
Турция трябвало да признае обединението с Русия на Украйна и Киев и руското
поданство на запорожките казаци. Подолия и южната част на украинските земи
по десния бряг оставали под властта на султана и хетмана. Като продължение
на борбите с Турция и нейния васал Кримското ханство били Кримските походи
(1687 и 1689 г.) и по-късните Азовски походи (1695 г.) на цар Петър I.
|
2. Руско-турската война
от 1710-13 г. била в следствие от разгрома на шведските войски (съюзници
на Турция) в Полтавската битка. След бягството на шведският крал Карл ХII
в Турция през 1710 г. в ултимативна форма Русия поискала предаването му.
В отговор султана пратил царските пратеници и руския посланик П.Толстой
в затвора на Седемкуловия дворец в Истамбул, а на заседание на Дивана (парламента)
било решено да се почне война с Русия. През май-юни 1711 г. руската армия
под командването на Петър I, в съюз с молдовския господар Кантемир, встъпила
в Молдова (Прутския поход), но близо до гр.Яс била обкръжена от превъзхождащите
ги турски сили и понесла големи загуби. Петър I успял да сключи Прутското
примирие (подписано на 12 юли 1711 г. при река Прут, близо до Яс), според
който Русия връщала на Турция Азов, задължавала се да събори крепостта
в Таганрог и т.н. Турция пък се задължила да отпрати Карл ХII. С по-слаби
действия войната продължила до 1713 г. с подписването на Адрианополския
(Одринския) мир, който потвърждавал условията на Прутското примирие, и
като цяло бил неизгоден, но необходим за Русия.
|
3. Войната от 1735 - 39 г. била водена от Русия
в съюз с Австрия за спечелване на излаз на Черно море и прекратяване на
набезите на кримските татари. Руските войски под командването на Б.К.Мьоних
имали големи успехи в Молдова, завзели Азов, Очаков, Яс и други градове
и на два пъти (през 1736 и 1738 г.) Крим. Войната свършила с Белградския
договор на 18/29 септември 1739 г., с който Русия си възвърнала Крим, а
другите земи били върнати на Турция. С този договор Русия приела да не
изгражда черноморски флот.
|
4. Поредната Руско-турска война през 1768-74
г. била започната от Турция след отказа на Русия да изведе войските си
от Полша. Султан Мустафа III, разтревожен от руските действия и поддържан
от Франция обявил война на императрица Екатерина II. Русите завзели Крим
(1771), където сложили проруски хан, и прегазили Молдова и Влахия. Разгрома
на турските войски от войските на П.Румянцев и на турския флот в Чесменския
бой заставили Портата да подпише на 21 юли 1774 г. Кючук-кайнарджийския
договор. С него Османската империя признала независимостта на Кримското
ханство и присъединяването на Азов към Русия, правото на руските търговски
кораби да плават в Черно море и да минават през Протоците, руския протекторат
над Молдава и Влашко и др.
|
5. През 1781 г. между Екатерина
II и император Йозеф II бил сключен договор, в който се обсъждало и евентуално
разпределяне на земите на Османската империя. По този начин съдбата на
Османската империя станала важен въпрос за Европейските сили. През 1783
г. Екатерина II напълно анексирала Крим. През 1787 г. Турция отново обявява
война с цел възвръщането на Крим и другите територии. Победите на руските
войски под командването на А.Суворов, Г.Потьомкин и Н.Репин и на флота
на Ф.Ушаков при Керч, Тендра и нос Калиакра довели до сключването на Яския
мирен договор от 9 януари 1792 г, който потвърдил присъединяването на Крим
и Кубан към Русия и установяването на руско-турската граница по река Днестър.
|
6. През 1806 г. енергичния султан Селим III свалил
управителите русофили в Молдова и Влахия, действие, с което предизвикал
Руско - турската война от 1806-12 г. С нея Турция целяла възвръщането на
северното черноморие и Кавказ, а също и ограничаване на нарастващото влияние
на Русия над Балканите. Руските победи и дипломацията на М.Кутузов довели
да подписването на 25 май 1812 г. на Букурещкия договор. Към Русия били
присъединени Бесарабия и няколко области от Закавказието. Договорът обезпечил
вътрешното самоуправление в Сърбия и покровителството на Русия над християните,
поданици на Султана. Букурещкият мир обезпечил безопасността на южните
граници в навечерието на настъплението на Наполеон в Русия.
|
7. Войната между Русия и Турция през 1828-29
г. била следствие от кризата в Османската империя, предизвикана от Гръцката
революция от 1821-29 г. Руските войски завзели Карс и Ерзурум в Закавказието,
разгромили турските войски в България и достигнали до Цариград. Войната
свършила с подписването на Одринския договор на 14 септември 1829 г. С
него към Русия било присъединено устието на Дунав и много крепости по източния
бряг на Черно море. Турция признала присъединяването към Русия на Грузия
и автономията на Молдова, Влахия, Сърбия и Гърция.
|
8. Към Руско-турските войни може да се отнесе
и Кримската война от 1853-56 г. Първоначално това било война за господство
в Близкия изток.
Войната започва с настъпление на руските войски в Молдова и Влашко.
На 18/30 ноември 1853 руската ескадра на адмирал П.Нахимов унищожила турския
флот на Осман паша при Синоп, на северното крайбрежие на Турция. Това било
последното сражение на ветроходния флот. От февруари 1854 г. на страната
на Турция във войната се включват и Великобритания и Франция (а от 1855
г. и Сардиния). Съюзниците навлизат в Крим, а по-късно през годината обсаждат
Севастопол в продължение на 349 дни (от 13 септември 1854 до 27 август
1855 г.). Независимо от героичната отбрана на адмиралите Корнилов и Нахимов,
след съвместна атака на съюзническите войски на 27 август руснаците били
принудени да изоставят южната част на града и да се оттеглят на север.
Все пак те имали победи в Мала Азия: на 16 ноември била завзета усилената
от англичаните и непристъпна крепост Карс, заедно с многобройния им гарнизон.
Този успех дал възможност на Русия да покаже готовност за мир.
На 18 март 1856 г. в Париж се събрали представители на седем държави
(Русия, Франция, Англия, Австрия, Прусия, Сардиния и Турция) и бил сключен
мирен договор. Главните условия по договора били: всички търговски кораби
могат да плават в Черно море и Дунав; влизането в Черно море и Проливите
за военни кораби е забранено, с изключение на спомагателните кораби, обезпечаващи
свободното плаване в Дунав; по взаимно съгласие Русия и Турция имат еднакъв
брой кораби в Черно море; християните в Османската империя придобиват равни
на мюсюлманите права; дунавските княжества попадат под протекцията на Европа
и др. Макар и неизгоден за Русия, този мир все пак бил достоен, имайки
предвид силните противници. Всъщност, ограничението за военноморските сили
било отменено от император Александър II през октомври 1870 г.
|
9. Последната война между Русия и Турция от 1877
- 78 г. била предизвикана от подема на национално-освободителните движения
на Балканите и изострянето на международните отношения. Най-тежките бойни
действия били превземането на Плевен, зимния преход през Стара планина
и сражението на връх Шипка. След завземането на Пловдив и по-късно Одрин
бил подписан предварителния Сан-Стефански мирен договор. По него България,
Босна и Херцеговина получили автономия, а Сърбия, Черна гора и Румъния
- независимост. Към Русия били присъединени Южна Бесарабия и крепостите
Ардаган, Карс, Батуми и Баязет. Условията на договора били преразгледани
на Берлинския конгрес през 1878 г., свикан по инициатива на Великобритания
и Австро-Унгария, които се възпротивили на засилващото се влияние на Русия
над Балканите. Освен тях и Русия участнички били и Германия, Франция, Италия
и Турция. Оказало се в изолация руското правителство склонило на отстъпки.
На конгреса бил подписан Берлинския договор, който потвърдил независимостта
на Черна гора, Сърбия и Румъния. Северна България получила автономност,
а Южна България (Източна Румелия) получила административна автономност,
но под властта на султана. Към Русия било присъединено устието на Дунав,
Австро-Унгария окупирала Босна и Херцеговина.
|
10. През Първата световна война Русия и
Турция се сблъскват още веднъж. Този път Русия е на страната на традиционните
съюзници на Турция Великобритания и Франция, докато, обратно, съюзници
на Турция са Австрия и България. С двустранен междудържавен договор през
1921 г. на правителството на Ататюрк са върнати областите на Карс и Ардухан,
получени от Русия през 1878 г.
|
|