"... Природата е надарила град Варна с всички предимства за добра морска баня. До самия град, морският бряг е лесно достъпен откъм сушата, а дъното на морето е песъчливо и леко наклонено към вътрешността, та позволява да се ходи доста навътре и предизвиква гъста редица от вълни близо до брега, които придават на морската баня големи целителни свойства..." пише в началото на века професор Атанас Иширков.
Още през миналите векове чуждите пътешественици
- учени, дипломати и търговци не скривали възхищението си от прелестите
на варненския бряг. Към средата на XIX век се появяват и първите "баняджии",
дошли тук да търсят здраве и почивка. През лятото на 1879 г. от Харковска
губерния в града пристигнал колежкия съветник Йонин с намерението да получи
разрешение от общината и да построи морски бани по европейски образец.
Преговорите били оживени, но даденият от общината отговор на неговите планове
не задоволил Йонин и договор не бил сключен. Така в първите години след
Освобождението морските бани във Варна представлявали преносими дървени
кабинки, наречени "камарки". В началото на лятото ги изкарвали на брега,
а след сезона ги прибирали. През 1888 г. общината построила върху пясъка
камъшена сграда за топли бани, но силните вълни я разрушили.
Две години по-късно били открити първите солидни морски бани. В началото били
две - мъжка и женска, на прилично разстояние помежду им. Имали квадратна
форма и били монтирани на железни релси, забити в морето. До тях се стигало
по дълги тесни мостчета. Всяка от баните имала по 48 малки кабини, а по
ъглите имало и по-големи кабини с вани за топла вода.В морето се слизало
по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство между кабините.
За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се.
Само най-смелите излизали извън заграденото място.
Популярността на баните нараствала и през 1896 г. били построени още две, като общо
местата вече били над 300. Но с времето поддържането им станало трудно, не намерили
разбиране и исканията за концесии от чуждестранните фирми. Ръждата и вълните
надделяли и така Варна посрещнала 1920 г. без морски бани, само с примитивни
тръстикови кабини.
Обявяването през 1921 г.на Варна за курортен град поставило пред общината
неотложната задача за построяване на нови морски бани. Поръчката била възложена
на чешката фирма "Пител Браузеветер". Основният камък бил положен на 7
май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. било тържественото откриване. Над 20000
души дошли да се порадват на новата гордост на града. Централните морски
бани били построени източно от Аквариума и заемали 2000 кв.м. Масивната
постройка била във формата на буквата Ш и имала два етажа с около 1000
кабини. В централния корпус имало малък басейн и 66 вани за топла вода.
Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост, на чиито край се издигали
една над друга четири площадки за скокове в морето. Но той имал и друга
функция - служил като своеобразен "параван", разграничаващ мъжкия от женския
плаж. По него ходел дежурен полицай, който не позволявал на мъжете да се спират
и гледат към жените! Какво ли пък толкова е можело да се види при тогавашната
плажна мода ...Все пак през 1928 г. достъпът на жените до мъжкото отделение
бил разрешен, докато обратното било "табу" чак да 1932 г.
Построяването на новите морски бани изиграло голяма роля за развитието на туристическа Варна. Броят на летуващите през първия сезон на баните бил над 30000 души, от които 20 процента били чужденци. Скоро след откриването им баните били значително разширени, мостът (съществувал до пролетта на 1973 г.) бил удължен, а през 1929 г. непосредствено до тях били построени и Северните морски бани с водна пързалка (ручбана) към тях.
