Предполага се, че заселването на евреите в България и във Варна е станало около XV - XVI век. Тяхното присъствие в пъстрия на националности град било съвсем слабо. Ако се доверим на спомените на Стефан Кабакчиев за Варна в годините на Кримската война, по това време в града е имало само двама евреи. Това били австрийският вицеконсул Адолф Тедески и неговият брат Мариас, агент на параходно дружество Лойд. Пак според Ст. Кабакчиев първият евреин, заселил се трайно във Варна бил Давичон, който дошъл от Провадия през 1854 г. По думите на Феликс Каниц през 1855 г. евреите били 30, при първото преброяване на населението през 1881 г. те били вече 575, а до края на века еврейската община нараснала до около 1300 души.
В следствие на разпръснатостта на еврейския народ по света са се оформили две еврейски общности - сефарадска и ешкеназка. Сефарадите (от еврейската дума "Сефарад" - Испания) са испанските евреи, които след гоненията през XV век са се преместили в средиземноморска Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Ешкеназката общност ("Ашкеназ" - Германия) се състои от евреите, живеещи във Франция, Германия, Русия и като цяло в северна Европа. Двете общности са повлияни от етно-културните особености на средата, в която са се формирали, което е довело до някои религиозни различия между тях.
В центъра на еврейския религиозен живот стои синагогата, мястото, където евреите
се събират на молитва. Синагогите са и място за обучение на децата в еврейската
религия, понякога в тях има библиотека, а често са и място за светско общуване.
След 1854-55 г. по искане на консула А.Тедески турската управа позволила отварянето на еврейски молитвен дом. За такъв била преправена дървена постройка на Тедески в района на събореното Кале Ичи, която досега им служела като склад. Намирала се до Барутхането, съвсем близо до мястото на пожара от 1854 г.
Първата истинска синагога във Варна, на евреите - сефаради, била построена едва след Освобождението, през 1890 г. По времето на строежа се е намирала на оживено място - между Балък пазар (днес площада и паркинга пред РДВР) и Коларския площад (в района срещу входа на ГЩ ВМС на ул."Преслав"). Строена в мавритански стил, с отделни готически елементи, фасадата е богато орнаментирана, контрастираща с околните постройки и извисяваща се над тях.
Влизането в синагогата става различно за мъжете и жените. Мъжете влизат през
централното предверие, което води до молитвения салон. Той е с квадратен план и с
богата декоративна украса. Срещу входа, издигната с няколко стъпала, се намира
ритуалната площадка, аналог на олтара в църквите. На пода има хубава мозайка,
отгоре виси красив полилей. През страничния вход и стълбището се стига до балкона
на синагогата, където традиционно е мястото за жените. За съжаление, днес не може
да се види нищо от това великолепие. След изселването на евреите през 1946-47 г. тя е
използвана за склад за зърнени храни, по късно и за спортна тренировъчна зала.
Въпреки че е обявена за паметник на културата днес синагогата е почти разрушена,
религиозната утвар е изгубена.
Единствена, и по чудо запазена е останала една паметна плоча, вградена в портата
на двора на синагогата. В нея четем:
Нека се помни името на господин
Хайм Ш. Митрани, Господ да го пази и закриля,
Родом от град Адрианопол,
Който от щедрото си сърце построи
Тази порта в памет на покойната му съпруга,
Госпожа Дуна, блаженопочивша.
Човекът, доволен от съдбата си,
Нека бъде мъдър и в делта си, както той
Така и децата му. И нека наградата им да е пълна
........... на 18 Саван , през година
........... скърби сърцето ми.
Малцина знаят, че във Варна има още една синагога, на евреите ешкенази, която се
намира на ул."Тича". Тя е строена през 1908-10 г., когато в града вече са се
заселили и немски и руски евреи. За съжаление нейната съдба не е по-различна
от тази на сефарадската синагога. След 9 септември тя също е използвана от
спортните клубове, по средата на височината на салона е излята бетонна плоча,
а едната от стените е избита за направата на помощно помещение. До скоро и от
ешкеназката синагога бяха останали само стените, а през месец август 2007 година
тя беше съборена.