|
Виктор Григориевич Тепляков (1804 - 1842). Руски поет, военен кореспондент в България по време на Руско - турската война от 1828-29 г. В поредица писма до брат си Ал. Тепляков, дава сведения и за град Варна. Варна, 29 март ...След доста дълго и забавно пътуване накрая пристигнахме във Варненския залив. С възхищение гледах към бреговете, които по тези места са необикновено прелестни. Дивите отвесни скали и цветущата зеленина, бягащите през планините поточета и това гълъбово необятно море съставляват тук очарователна смесица от романтична с нежно буколеческа природа... Два часа по-късно пред очите ми се откри прекрасна панорама - амфитеатрално разположени бели, доста красиви отдалече домове с червени керемидени покриви, а на хоризонта зеленеещи се възвишения. Над тези очертания се издигаха две или три минарета. В далечината всичко ми се струваше така ново, пъстро и разнообразно, че почти не забелязах как, преплувайки между редиците от закотвени в пристанището търговски съдове, около 12 часа спряхме пред северната врата на Варна. Най напред съзрях около пет-шест перачки и тълпа малчугани, след това неочаквано руска пушка се подаде от своята амбразура... Варна, 4 април Измина цяла седмица, откакто съм във Варна, скитам из развалините, търся реликви и отломки древен мрамор - живея и разговарям с мъртвата природа. Съдба, съдба! Вече ви разказах, че от палубата на кораба Варна и нейните околности представляват толкова очарователна, но и толкова странна и неясна картина, че за да бъде изобразена тя, е необходимо нежните багри на Авзония да се съчетаят с яркия колорит на Изтока. Градът и крепостта са построени в малка падина, образувана от склоновете на планинските възвишения, зеленеещи се стражи от двете противоположни страни на Варна - южната и северната. Западната част на крепостта се оглежда в огледалото на Девинския лиман, а източната се извисява като верен страж над необозримата шир на морето, чиито вълни с шум и коварна покорност се разбиват в нозете на досега непристъпната твърдина. От тази страна дебелите крепостни стени са доста пострадали от ударите на нашата артилерия: широките дупки и огромните камари от камъни красноречиво говорат за точността на руските топове. През надупчената ограда прозира амфитеатър от къщи и джамии, овощни градини, мраморни чешми и скорошни развалини. Над целия разнообразен хаос високи минарета извисяват своите сребристи куполи, обковани с яркоблестящи листове от излъскана тенекия или олово. За европееца вътрешността на града представлява още по-необикновена картина: прозорците на къщите гледат към двора, а дворовете са закрити от гъста зеленина. Улиците са толкова тесни, че едва ли трима души могат да вървят свободно един до друг, а постройките са така нагъсто, че дори по пладне светлината се бори със сянката между редиците еднообразни стени, непроницаеми за любопитния странник, непроницаеми за любопитството на чернооките източни красавици... Между впрочем не мислете, че цяла Варна е навсякъде така тъмна и еднообразна. Напротив, трудно може да се изобрази очароватерната плавност, с която тукашното великолепно слънце изплува иззад криволичещите улици. Постепенно то почервенява и огрява ъглите на пресечките, като съсредоточава цялото злато на жарките си лъчи върху малките площадчета, сред които самотни мраморни чешми обикновено шуртят под сянката на орехи, черници и други дървета. Тук на всяка крачка попадаш на чешми - фронтоните им са изпъстрени с къдрави източни надписи. Смятам за излишно да разказвам колко благодатна е прохладната струя на тези прекрасни водоеми през изтощителните жеги на дългото българско лято. Но ако пренебрегнете това пояснение, от моето описание може и да решите, че Варна е мъртъв, безцветен град. Напротив. Вгледайте се в тази тясна, красива, но безкрайна улица: какъв шум! каква суетня! Ето лавка с помади от изтока, ето друга с уханна халва, с плодове, с разнообразни цариградски лакомства. Там пъстреят копринени изделия от разкошния Стамбул, тук дими кафе в малки сини чашки, поставени в сребърни, подобни на вази чинийки, а недалеч аленее ароматен шербет. Шивашката работилница, лавката на баничаря, фурнаджията със засукани ръкави - всичко това е навън, на открито, улицата, така да се каже, е украсена като с картини от "Хиляда и една нощ". Смесицата от лица и носии представлява не по-малко любопитно зрелище... Облеклото на турците ви е известно - дрехите на днешните българи, арменци и гърци почти във всичко са подобни нему. Само чалмата отличава гяура от правоверния, който единствено има право да я обвива с бял или зелен плат. Арменците и гърците използват за това шал, най-често черен, а българите носят кръгли овнешке калпаци, подобни на шапките от неотдавнашната наша fashionables. Сред тази азиатска тълпа се срещат немалко синове Израилеви и много европейци: руси, французи, италианци, немци, англичани; войници, шкипери, матроси и честни, полезни със своите дела маркитанти. Що се отнася до маркитантите, на тукашните фирми имате удоволствието да четете не само: Hotel d'Odessa, Hotel de... и проч., но и Martin, cave francaise, Fendrig, magasin de draps et nouveautes etc..., etc... Златно, чудесно изобилие! Тук специално неговата симпатия към кесията по нищо не отстъпва на постоянното привличане на магнитната стрелка от Северния полюс... Варна се простира на 43o10' ширина и на 25o40' дължина. От памтивека знаменитата крепост е била известна с доброто си месторазположение и се е славела като важен търговски център. В това отношение Варна и сега може да се нарече първия крайморски град в България. Тя е транзитен път за стоките, пътуващи от турските провинции и Влахия в Константинопол и обратно. Варна наброява, или както говорят, е наброявала преди последната обсада около 4000 къщи и около 26000 жители. Официалният им език е турският. С изключение на Севастополското и Сизополското, местното пристанище се смята за единственото на Черно море. Основният поминък на жителите е снабдяването на Константинопол и околностите му с хранителни продукти. Тук освен няколко магарета и биволи не видях почти никакви други животни. Конете, овцете и останалият домашен добитък според думите на хората станали плячка на турците по време на обсадата на крепостта. Във Варна преброих пет или шест джамии, освен онези, които бяха превърнати на прах от нашите топове, издирих горе-долу и толкова християнски църкви. Казвам издирих, понеже фанатизма на правоверните не разрешава те да се извисяват над другите постройки. Само две църкви, изглежда най-старите във Варна, стърчат с останките от своите готически камбанарии над обкръжаващите ги къщи. Разправят, че една от тях служила на турците за наблюдателница по време на последната обсада: сега тя е разрушена от нашите снаряди. Влязох във вътрешността на църквата: прах и пустош! Между другото, върху стените все още личат фрески с образите на светиите. Но ще повярвате ли, че сляпото озлобление на отоманците е насочило дивите пориви на безсилната си ярост и към тези неми изображения: на едно място са избодени очите, на друго ликът е обезобразен! Впрочем, и незасегнатите християнски храмове представляват навсякъде печална гледка на нищета и разруха... Говорейки за тукашните строежи, досега не споменах за цитаделата, която се издига близо до северните врати на Варна, защото не исках да отделям от цялостния очерк за откритите от мен паметници на древността онзи от тях, който повече от останалите е пощаден от ръката на безмилостното време и все още се извисява като единствен мавзолей над гроба на древна Одеса. Във всеки случай, като се разхождах из тази стара крепост, вглеждайки се в старинните й очертания, в масивния строеж, неволно се пренасях в онези далечни времена, когато могъщи циклопи съграждали града от откъртени от тях скални масиви. Отделено от пристанището само със стените на сегашната крепост, цитаделата е била до тяхното построяване единствената опора на гръцкия град, била Акрополът на древна Одеса. По стените на малката крепост има останки от мраморни корнизи, от великолепни капители и от различни други елементи на изящната гръцка архитектура. Тъй като желаех да имам образец от тях, наредих да ми извадят едно парче. Нека сегашното длето се потруди над изображението на тези лаврови листа, които едва не се полюшват на древния мрамор... |