През
по-голямата част от ХІХ век животът във Варна е бил белязан от непрестанните
военни
сблъсъци между Русия и Турция. По време на войната
през 1810 г. русите стигнали до града, но не го превзели и той останал
незасегнат. Не минало много време и била обявена нова
война. През април 1828 г. руската флота отново
била пред стените на Варна. За разлика от предния път сега руските
войски били много по-добре подготвени - флотата била подпомагана и от обсадна
артилерия. На 24 юли при Варна пристигнал и самия император Николай І.
Предложенията за предаване на града не дали резултат и тогава след изненадваща
абордажна атака руските моряци завзели турските кораби и блокирали пристанището.
Обградени отвсякъде, след двумесечна обсада турските власти предали ключовете
на града и Николай І влязъл в града. Войната се проточила и руските войски
останали във Варна до 1830 г., а при напускането си разрушили по-голямата
част от укрепленията и военните съоръжения извън
крепостта.
Варна била важен турски гарнизон и за защитата му скоро били издигнати нови крепостни стени. В следващите години в града били открити няколко чуждестранни консулства: през 1841 г. вече имало австрийско консулство, през 1843 г. - френско, в следващите години били открити английско, руско, белгийско и т.н. Тези политически стъпки били предприети за облекчаване на засилващата се търговия.
С избухването на Кримската война през 1853 г. възходът на града бил прекъснат. Руските войски отново навлезли в българските земи, но поради това, че застаналите на турска страна Англия и Франция избрали Варна за свой сборен пункт, русите били принудени да отстъпят от тук. Скоро тук бил преместен главният щаб на съюзниците. По времето на Кримската война във Варна бойни действия не били водени, но нещастията не я подминали. На 27 юли 1854 г. в пристанищния квартал избухнал голям пожар, който обхванал голяма част от града. За късмет, с умели действия войниците успели да запазят барутните складове в старата крепост. Скоро след това избухнала и холерна епидемия, която взела много жертви от страна на съюзническите войски. От това време са останали т.н. френски гробища, на мястото на Пантеона в Морската градина.
След настъпването на мира в града се установили много занаятчии и търговци. Белезите на западната цивилизация и промишленост също намерили място и във Варна. Французинът Шарно построил парна мелница, Никола Провадалиев вдигнал фабрика за вина и ликьори, вече имало и фабрика за цигари. Хаджи Стамат Сидеров управлявал банка с капитал 3000 лири. Особено важна придобивка за градската търговия и за увеличаване на стокооборота на пристанището била жп линията до Русе, първата в България, построена през 1866 г. Икономическият възход през последните години повдигнал и самочувствието на гражданите. Търпението на българите във Варна към гръцкото културно подтисничество свършвало и скоро те основали своя училищна община. На 12 август 1860 г. тук пристигнал Константин Арабаджиев и в една от българските къщи било открита първото наше училище. Ентусиазмът заразил българското население и след година започнали нова двуетажна училищна сграда. Съпротивата срещу това начинание от страна на гръцката и гагаузката общност била много силна и затова се наложило да се потърси влиянието на Иларион Макариополски. След неговото застъпничество българите във Варна получили султански ферман, който им разрешавал да строят свое училище. То било открито на 25 юли 1862 г. в присъствието на много българи. По-късно на долния етаж бил преустроен в черква. Това било първата българска черква. През февруари 1865 г. варненци чули литургията на своя роден език. През следващите години тук се помещавала и българската община.
Тези успехи още повече разпалили патриотизма на българите. Както и в цяла България в околностите на града се появили много хайдушки чети. През декември 1868 г. на път за Цариград във фабриката на Провадалиев варненските патриоти се срещнали с Васил Левски. Българите в града обаче били малко, а и имало многоброен турски гарнизон. Затова по-сериозни антитурски прояви тук били невъзможни.
По време на Освободителната
война през 1877-78 г. във Варна не са се водили активни военни действия.
През пристанището турците внасяли военна
техника, а крепостта била поправена и снабдена с големи оръдия от Круп.
Балчик, Каварна и Провадия вече били освободени, руските войски напредвали,
но преди да стигнат Варна било сключено Одринското примирие. На 3 март в
Сан Стефано бил подписан мирен договор, според който крепостта трябвало
да бъде предадена на русите. Но под предлог, че не са получили от Портата
нареждане за предаване на града турските власти го задържали в свои ръце
още пет месеца. Най-накрая, след личната намеса на генерал Столипин
на 27 юли 1878 г. Варна била свободна.
Cледва...