Упадъка на Византия и постоянните междуособни борби на българските владетели облекчили
настъплението на разрастващата се Османска империя
към Европа. Турците не се задоволявали със
завладените земи на Балканския полуостров и насочили ударите си към Влашко
и Унгария. Това разтревожило западните феодали и силната католическа църква.
Тъй като Унгария не можела сама да устои на турския натиск, потърсила помощта
на Полша. Победите през 1441 и 1442 г. показали, че със съвместни действия
нашествието можело да бъде спряно. За да защити владенията си и предотврати
по-нататъшното приближаване на исляма римския папа Евгени IV провъзгласил
нов кръстоносен поход за защита на вярата. Честта била оказана на младия,
20 годишен, полско - унгарски крал Владислав III Ягело, чиито земи били
непосредствено застрашени.
|
През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци,
чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при
Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин,
но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима
принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Но той не се отказал и
на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския
воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости
и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново
и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените
на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските
кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до
Константинопол. Но султан Мурад II подкупил
щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна
войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал
сам и в засада той трябвало да приеме боя.
|
Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се
водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали
да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех
и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували
левия фланг на турците. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до
средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода
на сражението султан Мурад II бил готов да отстъпи.
Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала
да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само
придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младия
крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав
- както записал турският летописец Сеадедин
- с пуснат в пълен бяг кон и с дълга сабя показал чудеса от храброст, като
съсичал всичко, което му паднело по пътя и насърчавал войниците си. Те
съсекли много мюсюлмански войници и пълководци и успели да разделят османската
войска на две части. Заобиколили султана, а Владислав се спуснал към него
да го убие. И когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил
Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля
им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали
и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали
обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много
от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били
преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош
Хуняди стигнали Дунав и се спасили.
Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, братя Шкорпил смятат, че черквицата, в която бил погребан кралят е малката "Света Богородица Панагия", която е най старата известна във Варна. Според скоро появили се в пресата статии Владислав III не бил загинал, а след като останал жив след битката се оттеглил в отшелничество. Едно от доказателствата за това била липсата на кралското тяло в гробницата на полските крале в замъка Вавел в Краков. По любопитно е свидетелството на двама рицари, които съпровождали Владислав по време на походите му. При едно от тяхните по-късни странствания в Италия местни жители им казали, че наблизо, в гората живеел полския крал, победен от неверниците. След като открили отшелника един от придружаващите рицарите коняр се сетил, че кралят имал на единият си крак шест пръста. И наистина, така се оказало... |
|
След това сражение крал Владислав III бил наречен Варненчик. По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигнали на могилата Мешели тепе край Варна, там където през 1444 г. е била битката за Варна, гранитен паметник. През 1935 г. на мястото е изграден мавзолей и гробница на краля. През 1964 г. е открит музей, показващ множество оригинални експонати от деня на битката. |
 
|
