|
След революциите в Европа в средата на ХІХ век между Англия и Франция възникнали остри противоречия по повод интересите им в разпадащата се Османска империя, но в борбата си срещу Русия за влияние на Балканите и Близкия изток те били единни. Русия дала да се разбере, че няма да допусне която и да е европейска държава да се настани в Проливите, а освен това заявила и намеренията си за покровителство на "светите места". Разговорите не помогнали и Русия демонстрирала силата си като навлязла на територията на Влашко и Молдова, които били под опеката на султана. Ултиматумът на Турция към Русия не бил приет и на 4 октомври 1853 г. между тях била обявена война. Скоро Турция претърпяла сериозни поражения, и обезпокоени от един неблагоприятен за тях изход Англия и Франция се намесили на страната на Турция. |
По време на войната Варна била избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите
войски преди отпътуването им към Крим. Към края на месец май 1854 г. тук
започнали да пристигат първите кораби, които в крайна сметка докарали 30000-на
френска войска, 25000 англичани и 10000 турски войници. На 19 май в една
от най-големите варненски къщи, превърната в щаб, било проведено заседание
на военната конференция на обединените войски, и било взето решение след
засилена подготовка да бъде атакуван Севастопол. Французите командвал маршал
Сен Арно, англичаните - лорд Раглан, а домакин бил Омер паша. Разставени
били армейските складове, боеприпасите и снаряжението, интендантското имущество
и санитарният обоз. Англичаните били разположени около село Кадъкьой (на
мястото на днешната Западна промишлена зона), а французите край село Франга
(с.Каменар). Много квартирували и в града, по къщите и хановете. Въпреки,
че чужденците били на тяхна страна поведението им предизвикало неприязънта
на местното турско население. Искали най-хубавите къщи, не си плащали,
пиянствали, а и погледите към жените им не се харесвали на турците.
|
|
Докато съюзническите войски били тук Варна била сполетяна от холерна епидемия. Заразата пренесли от Южна Франция войниците от Пети корпус. С юлските горещини положението се влошило - на ден се разболявали по няколкостотин души, много от тях умирали. Болницата била препълнена, а мръсните помещения на превърнатата в лазарет турска казарма допълнително помагали за разрастването на епидемията. Затова всяка войскова част трябвало да си организира лазарет, а до всеки от тях имало гробище (от картите на града от началото на ХХ век се вижда, че такова френско гробище имало в района на градинката между Пантеона и морето). Много от умрелите моряци пък били погребвани в местността Карантината (в края на аспаруховския плаж). Местното население също пострадало, но голяма част от жителите избягали в околните села и манастири. |
Но нещастието не дошло само. На 10 август 1854 г. привечер в района около
пристанището
избухнал пожар. По думите на Йоан Николау огънят тръгнал около 7 часа от
заведението на емфиеджията, близо до заведението на Атанас Папазооглу,
което било пълно с памук и разни спиртни питиета... Очевидец французин
пък казва, че грък питиепродавец невнимателно доближил запалена свещ до
бъчва със спирт. Според адмирал Слейд всичко тръгнало от френски интендантски
склад за алкохол и цигари... Огънят бързо подхванал дървените къщи и магазини
и изпепелил цялата чаршия от Балък пазар до пристанището. Обхванати били
и депозитните складове с храни, облекло и други вещи на френския лагер.
Най-голяма обаче щяла да опасността ако бъде засегнато
Барутхането.
То вече било оградено от огъня, а в него били складирани осем милиона патрона
и всички муниции на войската. За да го опазят французите постоянно го покривали
с намокрени вълнени платнища. Многочасова била борбата със стихията, също
и неорганизирана, и само благодарение на това, че вятъра стихнал градът
бил спасен от унищожение. Зад пожара съюзниците съзрели руска нишка и веднага
православното население било обвинено в помагачество. Но самата турска
управа обвинявала безобразното поведение на чужденците и негодността на
тяхната полиция. След потушаването на пожара французите съставили план
на изгорелия пристанищен квартал, като на улиците били дадени френски имена.
|
След холерата и пожара приготовленията за десанта продължили. Дошли допълнителни
доставки на храни и припаси, пристигнали и специалните десантни салове.
На 8 септември 1854 г. 34 броненосеца, 55 крайцера и над 300 други транспортни
кораби отплавали към Кримския полуостров. С това приключила ролята на Варна
в Кримската война. На 15 март 1856 г. по кабела между Варна и Балаклава
дошла вестта за сключеното примирие.
През 1888 г. по инициатива на френския консул де Пелигрини във френските гробища в Приморската градина бил издигнат паметник "В памет на френските войници и моряци, починали във Варна през Кримската война 1854-55 г." От арсенала в Тулон специално били пренесени осем тритонни оръдейни ствола и забити с дулата надолу. През 1960 г. на ХХ век паметника е преместен в района на разклона за Виница. |
|