Варна в античността По свидетелствата на гръцкия географ Страбон пътя към Понтос Евксинос е бил известен на древните елини, които били привличани от предполагаемите богатства в земите на траките. В започналата през VII век пр. н. е. усилена елинска колонизация най-активни били йонииските гърци и милетчаните. За недълъг период по крайбрежието се появили множество селища - Томи, Дионисополис, Одесос, Аполония, Месемврия. За първи път името Одесос се споменава от Страбон, а хиоския поет Скимнос записва, че градът е основан от милетските гърци през 572 г.пр.н.е по времето, когато в Мидия царувал Астиаг. Една от най-значителните колонии по крайбрежието, той бил разположен в старата част на днешна Варна. Облагодетелстван от разположението си градът бързо израстнал в търговски център, а в политическо отношение бил типичен град-полис. Сведенията за първите дни на новата колония са твърде оскъдни. Те идват главно от записките на древните историци, описващи военните подвизи на тогавашните владетели. През 511 г.пр.н.е. в поход към скитската земя покрай Одесос минала флотата на персийския цар Дарий. През 341 г.пр.н.е. Филип II Македонски успял да разедини тракийските племена и завоювал огромната Одриска държава, както и крайбрежието. Устремен към Мизия той срещнал съпротива само в Одесос. Многобройните и неуспешни опити да завземе града със сила го принудили да преговаря и предложи съюз. Добрите отношения с македонската власт продължават и при Александър Велики, но след неговата смърт през 323 г.пр.н.е. империята била поделена между македонските военачалници. Политиката на ограничения на автономията на понтийските градове, която предприел Лизимах довела до негодувание на полисите. Калатис и Одесос въстанали, а към тях се присъединил и тракийския владетел Севт III. През 313 г.пр.н.е. Лизимах потушил размирниците, а после обсадил Одесос. Със смъртта му през 281 г.пр.н.е. Одесос отново възвърнал автономността си. Настъпил период на благоустрояване - издигнати били нови сгради и храмове, възстановили се търговските връзки, установили се отношения с новосъздадения Понтийски съюз (Одесос, Томи, Калатея, Месемврия и Аполония). Това било и защитна марка срещу съседните племена и настъпващата от Рим опасност. Отдавнашни били стремежите на Рим да има и долнодунавските области. През 29 г.пр.н.е. бил намерен повод и управителя на Македония Марк Лициний Крас завзел голяма част от Мизия и Малка Скития. Година след това окончателно под римска власт попаднал и Одесос. Първоначално бил присъединен към провинция Македония, а след създаването и, през 15 г. влязъл в границите на новата провинция Мизия. По отношение на Одесос римляните водили политика на привилегии и му предоставили административна самостоятелност и свобода в търговията. През относително спокойните години след покоряването на даките, в периода от II век до средата на III век градът бил благоустроен, а крепостните стени укрепени. Те вече обхващали по-голямо пространство, което дало свобода на архитектите. Построени били гимназион, театър, множество храмове на Аполон, Дарзалас и другите божества. Към града били прокарани нови пътища, а новоизграденият водопровод захранвал величествените одесоски терми. Израз на благополучието било и възобновеното сечене на монети с името на Одесос. Но заплаха надвисвала над благоденствието на патрицийте. Новата религия - християнството - все повече обсебвала умовете на бедното население. Обещаваното равенство и небесно блаженство увеличавало привържениците й, а това създавало големи грижи на римското управление. В първите години гоненията на християните били жестоки, но вярата им устояла и през 325 г. християнството било прието за официална религия. Решението за построяването на нова столица на Мизия при Девненските извори, близо до Одесос лишава градът от благоразположението, което е имал досега. Изграден на важен кръстопът и с голямо стратегическо значение Марцианополис израстнал като административен, военен и търговски център. Но не след дълго, подложен на непрекъснатите готски, а по-късно и хунски набези, към края на IV век Марцианополис загубва позициите си. Сключеният през 447 г. в Одесос договор между император Теодосий II и хунския вожд Атила отпратил нашествениците и дал нов шанс на района. Западналият Одесос, който бил по-слабо засегнат отново станал главен опорен пункт на империята. По това време Одесос вече е в пределите на Византия. Разделянето на Римската империя през 395 г. било предшествано от дълги, многогодишни борби. Градът запазил значението си а през 536 г. император Юстиниан го укрепил и направил административен център на квестура. Към нея се включвали земите на Скития, Долна Мизия, Цикладските острови, Кария и остров Кипър. Богатството на района привлякло многобройните славяни, а също и аварите, които за кратко време, след неуспешната обсада на Константинопол през 626 г. опустошили околните крепости и Одесос. За много години процъфтяващият град бил превърнат в пепелище и безлюдни руини. Но с времето славяните, доскорошни нашественици оценили възможностите на региона и постепенно се установили край езерата. Започнали да дават и свои имена на селища, реки и местности. Едно от предположенията е, че днешното име на Варна е дадено от славяните. Пораженията били големи и градът посрещнал в развалини първите аспарухови конници. Ако имате проблеми с навигацията изберете темите от тази връзка.