В своето описание на варненската крепост до Освобождението, цитирайки Феликс Каниц
братя Шкорпил пишат, че "в време на освободителната война имало в града 18
джамии, от които четири са били напуснати". На много гравюри от онова време могат
да се видят многобройните извисяващи се минарета на варненските джамии, които дават
облика на всеки
ориенталски град. По различни причини - унищожавани през войните, горели при нещастни
случаи или събаряни нарочно - до наши дни във Варна са останали само две джамии -
Азизие и Хайрие.
|
|||
Азизие джамия
По-известната на варненци Азизие джамия се намира на днешната улица "Ангел Георгиев".
Датата на построяването й не е изяснена. Преди години до входа на джамията е имало
възпоменателна плоча, която днес липсва. По думите на районния мюфтия джамията е
строена през 1795 г., но това не е сигурно, тъй като по това време тя би била на пусто
място извън очертанията на крепостната стена.
Най-вероятно джамията е строена след
построяването на новата крепостна стена, когато в този район е образувана новата
Татар махлеси. Джамията носи името на султан Абдул Азиз, който дошъл на власт през
1861 г., и с чиито средства е построена. Известно е, че той посетил Варна през 1867 г.
Както всички джамии Азизие е построена така, че молитвената й ниша да сочи към Мека. От архитектурна гледна точка тя е ниска еднопространствена джамия, със скатен покрив, в средата на малък двор. На западната стена, вдясно от входа се издига минарето. Самото минаре е с квадратна основа, която след нивото на джамията преминава в кръг. На върха, конзолно изнесено е шерефето - балкона от който мюеззина призовава мюсюлманите на молитва (днес това не се прави, тъй като в квартала няма мюсюлманско население). След 9 септември, както и множество други храмове джамията е оставена неподдържана, вследствие на което през 1976 г. се срутва покривът й. Ремонт е започнат едва през 1990 г., а редовни молитви започват да се четат след две години. |
|||
Скорошният ремонт е оказал влиянието на сегашния облик на джамията. Интериорът е
семпло оформен, но съгласно ислямските канони. Преди да се влезе в молитвения салон
се минава през малко предверие, в което има мивки за ритуално измиване и етажерка за
оставяне на обувките. Самия молитвен салон е с традиционна квадратна форма, чийто под
е застлан с килими. Подът се възприема от молещите се като огледало, до което човек
докосва чело и се оглежда с благоговение и чистота. Салонът се отличава с това, че е
много светъл и за разлика от християнските храмове без почти никакви украси.
Изографисването на човешки образи е недопустимо, затова в правоъгълни пана има
калиграфски текстове от Корана, а на кръгли табли са изписани имената на Аллах и
пророка Мохамед.
Аналог на християнския олтар в джамията е михрабната молитвена ниша. По канон, погледнато от вратата, тя е в посоката на каменната кааба - най-свещеното за мюсюлманите място, намиращо се в град Мека. Самата михрабна ниша е с аркообразна форма, оформена в дебелината на стената и отворена към салона. Единствено във варненската Азизие джамия михрабната ниша е украсена със златна врата от каабата в Мека. В дясно от нишата, издигнат от десетина стъпала е мимбарът - проповедническата катедра, откъдето се четат текстовете на Корана. |
|||
| Над входната колоната е разположен балкон, в който по правило, зад декоративни
решетки е мястото за молитва на жените. Днес там са устроени няколко канцеларски
помежения. Характерен и за другите джамии е преходът между балона и минарето.
|
|||
Хайрие джамия
Джамията Хайрие се намира в старата част на града - на ъгъла на улиците "Дунав" и "Цариброд". Построена е от Деливер паша през 1251 г. от егира, т.е 1835 г., след оттеглянето на руските войски след войната от 1828-29 г. До джамията било построено и медресе - турско училище. Над входната врата на джамията е поставена паметна плоча, която дава важни сведения за построяването на джамията. Плочата е изписана с калиграфски шрифт, на арабски и турски език и гласи следното: |
|||
|
 |