В края на 1964 г. по всички клонове на Международния съюз на архитектите беше изпратена по една голяма черна папка с надпис: "Международен градоустройствен конкурс - Варна, България". В нея се съдържаха условията на конкурса, наложен от бързото и разностранно развитие на града.
След Освобождението Варна наброява около 25 хиляди жители и е втори по големина град в България (след Пловдив). През 1956 г. населението му е около 81 хиляди. От тук темповете на растежа стават много бързи. През 1966 г. градът има близо 180 хиляди жители, а само 13 години по-късно, през 1980 г. се предвижда те да станат 320 хиляди.
Крайморското разположение на Варна, пристанището му и построяването на големи химически заводи превърнаха града в индустриален център. Днес там е съсредоточена голяма част от националната ни промишленост. Но преди всичко, Варна е първокласен морски курорт, посещаван от многобройни наши и чуждестранни летовници. През летния сезон в града и курортните комплекси "Дружба" и "Златни пясъци" почиват 100 хиляди чужденци и 60 хиляди българи. За по 2 - 3 дена във Варна идват всяка година 50 хиляди души. За интереса, проявяван към този курорт говори фактът, че през месец август по пътната магистрала София - Варна на всеки 10 секунди минава кола. Във върховите месеци гара Варна посреща и изпраща всеки ден по 40 хиляди души, а аерогарата предлага услугите си дневно на 3500 пътника.
Международният анонимен конкурс беше обявен официално през месец октомври 1965 г. Крайният срок за получаване на проектите бе 30 октомври 1966 г. Целта на конкурса е град Варна да получи план, отговарящ на всички прогресивни архитектурно - градоустройствени, комуникационни и естетически изисквания. Планът трябва да бъде изпълним и да се осъществява постепенно. До приключване на крайния срок за предаване се получиха всичко 65 проекта от 20 страни ат Европа, Америка и Азия. След отсяване на по-слабите проекти журито разгледа най-обстойно дванайсетте най-добри. Три от тях бяха признати за равностойни и класирани на първо място. По останалите 9 проекта имаше различни становища и затова тяхното подреждане се извърши според броя на гласовете, подадени за тях.
След като анализира всички проекти, журито счете, че нито един от тях не решава изцяло всички проблеми и не може да бъде използван направо за съставяне на окончателния проект. Обаче в посочените три проекта ясно се виждат редица положителни идеи и предложения, които могат да послужат като основа при съставяне на окончателния проект за центъра на Варна. Затова журито реши да отреди на тези три проекта първа премия по 8000 лева всяка. Всички останали проекти заслужават да бъдат откупени, тъй като в някои от тях се предлагат интересни от теоретична гледна точка идеи, които могат да бъдат използвани за бъдещото развитие на града, а други отчитат реалните възможности на Варна и дават конкретни предложения за близка реализация.
Проектът взема под внимание исторически обособилата се структура на Варна. В него личи съвременно разбиране за преустройство на комуникацията, разпределиние на движението и функционалното разполагане на обществените сгради. Паркирането и гарирането е организирано много сполучливо. Ясно се открояват различните обществени ядра: административният център около пл."Девети септември" и катедралата, търговският - около бул."Ленин" и културният - по бул."Г.Димитров", към морето. По този начин правилно се запазва сегашната структура на града.
Изработка на колектив от ГДР - Берлин с ръководител инж. арх. Хелмут Щингел. Награден.
Макетът предлага централна композиция от административни и жилищни сгради под формата на морска лилия, която силно доминира над силуета на града. Създава нов, специфичен начин за построяване на жилищните сгради, чиято цел е да запази характера на застрояването, а заедно с това и голяма част от съществуващине жилищни сгради.
Проектът е изработен от колектив архитекти от Бостън.
Авторът изхожда от предпоставката, че Варна има благоприятно разположение и условия за развитие като голям промишлен, пристанищен и курортен център от международно значение... Градообразуващият елемент е един нов воден канал, свързващ пряко морето с езерата. Успоредно на него са разположени всички комуникации: летището, железопътната гара, морската гара, автогарата. Напречно на канала преминава главната пътна магистрала, която свързва международния транспорт с вътрешния. Административните и културно - просветните сгради и институти се изграждат над канала и обединяват в един център обществения живот на града. Предлаганата идея има експериментален характер. На снимката вертикално е представен планът, а хоризонтална - макетът на този италиански проект.
Проектът предлага богата композиция от комплекси на обществени сгради, търговска мрежа, зелени площи и свободни пространства с главна посока към морето. Добре е използван релефът на местността, особено в югозападната част на центъра. Интересно са решени пешеходните връзки между отделните части на центъра. В проекта има ясно изразен гръбнак за изграждане на основната структура на центъра.
Проектът е изработен от колектив от България - София с ръководител арх. Димитър Ганев. Награден.
Основна концепция на проекта е създаването на силна архитектурна композиция с ярко изразен стремеж са свързване на центъра с морето. Тази концепция е интересна, но при конкретно решаване би предизвикала редица несъобразности, които ще затруднят взаимодействието между отделните части на центъра и по-нататъшното развитие на града.
Проектът е на колектив от Чехословакия с ръководител инж. арх. Бихлер Властимил.
* Статията "За да стане Варна по-красива" от А.Димитрова е публикувана в сп."Наука и техника за младежта", бр.5 / 1967 г.