|
Йон Йонеску де ла Брад (1818 - 1891). Румънски общественик, агроном и икономист. Дълги години живее в Турция. През 1850 г. предприема дълго пътуване из Добруджа, за което Варна е изходния му пункт. Ние тръгнахме от Цариград на 16 април по обяд и пристигнахме на другия ден в 6 часа сутринта във Варна. Нашето пътуване с парахода продължи 18 часа. Това пътуване с кораб с платна трае 14 часа. През този сезон разликата между климата на Цариград и този на Варна може да се види по следните белези: преди три седмици ние видяхме в Цариград цъфнал дрян, а преди малко повече от седмица и кайсийте бяха отрупани с цветове, докато във Варна едва бяха цъфнали върбите... Варненското пристанище, което е особено важно за изнасянето на българските произведения, е разположено между нос Галата и Соканлик. Разстоянието между двете крайни точки на пристанището е 4 1/2 мили. Най-голяма дълбочина е 12 браса (разтега) и параходите, които там са най-добре запазени от северозападните ветове, най-опасните в Черно море, могат да имат вместимост от 100 до 500 тона. Това пристанище, както и всички други с изключение на Балчишкото, не е защитено от източните и югоизточните ветрове. Когато тези ветрове задухат, корабите, намиращи се в пристанището, са изложени на риска да бъдат изхвърлени на брега. И днес се виждат още останките на три кораба, които са били сполетени от тази нещастна съдба. Това говори, че пристанището не е добре направено. Досега има доста изследвания и проучвания за катастрофите във Варненското пристанище. Характерът на топографското местоположение е напълно подходящ, за да може пристанището да стане не само най-главното черноморско пристанище на империята от гледна точка на търговията и отбраната, но може би едно от най-първостепенните пристанища на света. На една миля от морето се простира обширно езеро, Девненското, на името на реката, чиито води по всяка вероятност вследствие на тинята, намираща се на устието й, не могат да се изтичат в морето и са образували езеро. Това езеро днес се простира от изворите до Варна и се свързва с морето посредством тясна ивичка вода, наречена Дерсет, която движи няколко воденици. Блатистата земя, разделяща езерото от морето, понякога е залята от последното и неговите води си смесват с тези на езерото, което тогава достига до доста голяма дълбочина, достатъчна, за да могат да спуснат котва кораби от най-големи размери. Според народното поверие тази дълбочина е равна на височината на планинската верига, заобикаляща езерото, от срещуположната страна на града. Когато се съедни Девненското езеро с Черно море след издълбаването коритото на Дерсет, Варненското пристанище ще стане най-защитеното и най-важното от всички черноморски пристанища. За тази цел има предложение да се построи дига издадена навътре в морето... Днешният град има над 3000 къщи. Той е заобиколен със стени и е много добре укрепен. Околностите му са извънредно живописни, а заобикалящите го хълмове, които предпазват пристанището от северозападните ветрове, са обрасли с лози... Експортната търговия на Варна е дотолкова важна, че заангажира вниманието на всички, които са загрижени за просперитета на страната. Изнася се жито, ечемик, кожи, сланина, масло, сирене, различни породи птици и яйца. Последните два артикула са от особено значение, защото всяка година за Цариград се изнасят не по-малко от 50 млн. яйца и 200 хил. кокошки. Общата сума на всички стоки, изнесени от Варна по море, възлиза над 600 хил. лири стерлинги. Внасят се главно бадеми, рожкови, кафе, захар, чер пипер и други подправки, памучна прежда, платове, доста голямо количество желязо (над 500 тона желязо е внесено от Русия и Англия), зехтин, маслини, стафиди, ламарина, сол и алкохолни напитки... Стойноста на алкохола съставлява най-значителния дял от целия внос. След нея идва тази на кафето. Стойноста на всички внесени стоки във Варна възлиза на 300 хил. лири стерлинги. Цифрите на износа и вноса са достатъчно високи, за да проличи голямото значение на Варна от гледна точка на търговията. Това е привлякло вниманието на другите държави. Почти всички европейски сили имат в града консулства... Варна има 13 хил. жители, от които едната половина са турци, а другата - християни. В града има малко евреи. Броят на варненските арменци достига да 300. Във Варна се намира седалището на техния епископ. Българското население се е смесило с гръцкото и названието варненец замества името българин или грък. Всеки говори своя роден език. Гърците са основали много свои училища; турският език е официалният. Той се усвоява лесно, без всякакво усилие, благодарение на дружелюбните отношения, съществуваще между различните народности и турците... |