|
Феликс Каниц (1829-1904) Унгарски пътешественик, историк и публицист, кралски съветник. През 1882 г. в Лайпциг е издадена книгата му "Дунавска България и Балканът", в която описва пътешествията си по нашите земи. През 1872 г. Феликс Каниц посещава и Варна. ...До Варна ни оставаше още един час езда и през това време направих кроки на няколко детайла на Провадийския балкан. В това време моите съпровождачи си подготвиха тоалета за влизането в така дългоочаквания град... Движейки се в посока юг - север, минахме по хребета на нос Галата, на който през 1828 г. Омер Врион издигна тук няколко редута. Накрая стигнахме до широката делта на Провадийска река. Сега вече нищо не спираше погледа ни към крепостното съоръжение около черноморския град, представляващо бял пояс от бастиони. Пред нас се яви и източната бариера пред града - Девненското езеро. До огромната морска шир това езеро изглеждаше съвсем малко - почти като лилипут. Леки склонове, насадени с лозя, водят към равнината. Пътя минава покрай некропол от многобройни могили, като само от дясната страна преброих пет такива, след което следваха няколко кладенеца, около които се бяха настанили кервани, носещи зърнени храни в града... Колкото повече се доближавахме до Варна, околността й ставаше все по-пуста. Тук хубавата почва е изсъхнала, както навсякъде, където турчинът стъпи. Широката блатиста местност между жп линията и провадийското шосе, запустяло напълно, прилича на огромно боклучище, върху което поколения наред се изхвърля сметта на града. През горещите летни месеци тук господстват отвратителни миазми, причиняващи заразни болести и чумни епидемии. Поради това е лесно обясним големия брой на болни войници от френско - английския военен корпус, квартируващ във Варна. При една воденица пресякохме Провадийската река, пред която тук са издигнати укрепления. Скоро след това попаднах вече на хотел "Д'Англетер" със своето меню, каквото не бях опитвал вече осем дни... Варна лежи на ниска тераса, непосредствено до вливането на Девненското езеро в морето. От юг на север градът е заобиколен с височини, покрити с лозя и овощни градини. Тази естествена укрепителна линия е с дължина три - четири хиляди крачки. Това помогна много при защитата на града през 1828г., тъй като старите оръдия с гладки цеви имат малък радиус на действие. Тогава крепостта имаше площ точно половин миля. Западната вътрешна част се състои от турски гробища, а източната част е населена. Тук 25000 жители живеят нагъсто в тесни улички с дървени къщи. Тази населявана част се простира от долината до самото море. От византийското управление е запазен един кастел с кули и стени. Твърде малък за да служи за отбранителна цел, той се използва днес като барутен погреб. Укрепленията на Варна, издигнати в модерен стил, се състоят предимно от земен вал с десет тесни бастиона, предните страни на които се охраняват от по шест оръдия, а късите й флангове от по едно оръдие... На южния фронт, пред каменния мост при изтичането на Девненското езеро се намира тясно предмостово укрепление. Въпреки че на запад теренът е блатист и мъчно проходим, то от изток той е по-достъпен за преминаване, тъй като морските вълни, както и споменатия отток на Девненското езеро са настлали върху терена много пластове от пясък... Тъй като повечето от консулите живеят в разположения на възвишение търговски квартал, близо да пристанището, по време на празници е украсен с различни знамена и придобива твърде пъстър изглед. Гледан отдалеч, центърът на повечето турски континентални градове, често с неправилна форма, предлага много живописна картина. Тази гледка е още по-красива при Варна, тъй като градът има красива полукръгла зелена рамка от планини, простиращи се от нос Суганлик до нас Галата. Тази природна красота на Варна се подсилва и от тъмносиния цвят на морето, което дори и в най-спокойни дни е слабо развълнувано и е особено живописно с гледката на многобройните кораби и параходи с разноцветни вдигащи се и спускащи се знамена, и каиците с тесни килове, които весело плуват около тях, с военните кораби на пристанището, както и с белите си крепостни съоръжения - бастиони по стените, портите, огрените от слънце минарета и куполи, натрупани безразборно къщи с керемиденочервени покриви, заобиколени с растителност. Това всичко представлява наистина чудесна, възхищаваща окото картина! Още през 1855 г. Варна се съвзе до такава степен от руската обсада, че наброяваше вече 16000 души, от които османски поданици бяха 8300 турци, 6100 източно православни християни, 1000 арменци, 30 евреи, заедно със 150 гърци, преселени тук от Елада. В официалните регистри от 1872 г. са отбелязани 1392 мюсюлмански, 1154 християнски и 20 еврейски къщи, като средно във всяка къща живеят по пет души... Според други извори, които заслужават повече доверие, около 1872 г. във Варна е имало 1300 гръцки, 200 български, 200 арменски, 100 католически и 10 протестантски къщи. Като се прибавят и около 800 - 1000 мюсюлмански, израилтянски, цигански и други чуждоземни къщи, то ще излезе, че Варна през 1872 г. е имала около 18000 жители... Дори и при най-добро желание не мога да твърдя, че някой от множеството паши, който управляваше тук, е направил нещо за разцвета и благоустройството на града. Търговците и корабоплавателите се ядосваха най-вече от това, че пристанищните съоръжения са твърде примитивни, улиците на града са все още без настилка, неосветени, и освен това са много нечисти. Щом по средновековен обичай се затворят портите на града след залез слънце, върналите се от паша стада добитък остават още дълго да се разхождат по улиците на града без контрол от когото и да било. жалката архитектура на държавните сгради, предназначени да съществуват кратко време, не дават подтик и на гражданите да строят по-хубави жилища. Красивите солидни сгради представляват изключение. Дори и складовете за зърнени храни, построени близо до пристанището, представляват дървени бараки, които лесно могат да станат жертва на пожар. Старата крепост, използвана за главен барутен погреб на града, представлява тежък дамоклев меч, ограничаващ всякакво желание за строителство, тъй като се намира на една тясна уличка в най-оживения квартал. Изцяло липсват широки булеварди - променади и други средища на живот в един голям глад, каквито предлага Одеса. Те ще липсват дотогава, докато във Варна управляват паши, имащи интерес само към живота в харемлъците. Пашата не се интересува от това, че вечер с бързия влак от Русе в града пристигат чужденци, които трябва по мъчно проходими улички и тесен кей, при невъобразима навалица от хора да гледат да се доберат да борда на кораба на агенция Лойд... |