Районът, в който се намира град Варна и околността попада в най-северната част на средиземноморската субтропична област и климатът тук се характеризира като континентално - средиземноморски. Освен това, в тясната крайбрежна ивица той е силно повлиян от морето и е различен от този, във вътрешността на страната. Това смекчаващо влияние се разпростира до 30-50 км навътре в сушата. Характерни са по-голямата влажност на въздуха, наличието на йодни изпарения и отслабване на конвекционна облачност.
Установяват се различия и в оформянето на сезоните. Зимата е мека, с много малко сняг,
а когато го има той се топи бързо. Сравнително по-топлата морска вода оказва влияние
и зимната температура на въздуха е по-висока. Средните зимни температури са в границите
на -2° до 5°С. Обикновено до 2-3 пъти през зимата се случват бури със силен вятър и
снеговалеж. Пролетта се забавя, тъй като температурата на морската вода се загрява
по-бавно и обикновено затоплянето е едва през май, когато температурите вече достигат
и до 20°С. До тогава са характерни мъглите и хладното време. Лятото е сухо и умерено
топло, с изобилно слънце. Характеризира се с бризови ветрове, зараждащи се
благодарение на откритата морска площ. През деня те духат от морето към сушата, носят
прохлада и позволяват температури от порядъка на 25°С - 30°С да се възприемат като
приятни. Температурата на морската вода достига до 25°С - 28°С.
С настъпването на лятото се повишават и часовете на слънчево греене. През
активният туристически сезон на месец се падат по над 300 слънчеви часа, като
облачното време в този период е рядкост. Морето влияе и през есента - тя е по-късна
и по-топла, благодарение на по-бавното изстиване на затоплената морска вода. Абсолютна
максимална температура във Варна +41.4°С е измерена на 10 юли 1927 г., а абсолютна
минимална -24.3° - на 10 февруари 1929 г., когато замръзнало и морето.
Валежите в района на Варна са едни от най-слабите в страната. Най-много вали през юни и ноември (по около 50 l/m2), а най-сушаво е през август - септември, когато валежите са не-повече от 30-32 l/m2 месечно.
Благоприятните климатични и географски условия са утвърдили Варна и близките комплекси като първокласни морски и балнеоложки курорти.
***
При определена метеорологична обстановка в крайморските райони се създават условия
за появата на много силни и студени ветрове. На 17 и 18 октомври 1976 г. в района
на българското Черноморие (и Варна) се разразила силна североизточна буря със скорост
на вятъра до 40 m/sec. Причината била голямата разлика в атмосферното налягане,
създадена на границата на два мощни циклона. Подобна буря имало и на 17 - 19 януари
следващата година, която също причинила голямо вълнение и разрушения по бреговете.
Друга климатична аномалия се случила на 20 август 1951 г. В този ден над Варна се излял незапомнен дотогава проливен дъжд, придружен от гръмотевична буря, който продължил над 9 часа, почти без прекъсване. Валежът бил на няколко вълни, като на моменти за минута се извалявали по 3 l/m2. Дъждът продължил и на 22-ри, като за тези два дни в метеорологичната станция във Варна било измерено количество 292 l/m2. По същото време в дъждомерната станция в курорта "Св. Константин и Елена" падналият дъжд бил в рекордното количество 389 l/m2! За сравнение, средното количество валежи, падащи във Варна през месец август е 32 l/m2. Метеоролозите са изчислили, че по време на тази стихия на земята са се излели около 150 милиона куб. метра вода! Тя предизвикала и сериозни щети на града - наводнени били множество сгради, голяма част от асфалтовата покривка по пътищата била отнесена, канализацията била запушена и дълго време улиците били като буйни реки. Близък по количество дъжд в района паднал и на 28 август 1899 г. В световен мащаб рекордът за 24-часов период държи дъждът, паднал на 15-16 март 1952 г. на о-в Реюнион - 1870 l/m2!
Рядък за района на Варна хидро - метеорологичен феномен е замръзването на морето.
Въпреки това има сведения за такива замръзвания още през VIII век, през
Средновековието и през последните векове. Неколкократно замръзнало варненското
крайбрежие и в началото на ХХ век. Още през зимата на 1903 - 1904 г. водата била
скована за 15-тина дни. За няколко дни пристанището замръзнало и през януари 1907 г.
но най-продължителна и студена била зимата на 1929 г., като на 10 февруари
температурата паднала до -24.3°С. Ледът бил дебел до 30 cm и движението на корабите
било парализирано, а варненци спокойно се разхождали по леда около фаровете и по
Варненското езеро. Краткотрайно замръзване на крайбрежието имало и през март 1954 г.
Началото на метеорологичните наблюдения в България е поставено през 1860 г. в Русе
от тогавашния австро-унгарски консул в града, а първата българска
метеорологична станция е открита на 1 февруари 1887 г. в София.
Скоро след това се откриват нови станции в страната. Редовни наблюдения на времето
във Варна се правят от 1892 г., когато тук е открита второкласна метеорологична
станция. По това време метеорологичният парк се намирал в двора на Мъжката гимназия
(днес Художествена галерия), единствените уреди били барограф и термограф. По късно
станцията се мести в лозовия разсадник, пристанището и на други места. На 1 февруари
1951 г. е създадена Хидрометеорологичната служба в България, а варненския клон се
помещава на ул."Д.Благоев" №9 (днес бел."Мария Луиза"). Тогава започва и изграждането
на съвременната мрежа от метеорологични, хидроложки и агрометеорологични станции.
През 1970-те варненският филиал на Националният институт по метеорология и
хидрология (НИМХ) се премества в стара красива сграда в местността "Свети Никола",
в северната част на Морската градина, където се помещава и днес.
НИМХ - филиал Варна обхваща цяла източна България (Русе, Търговище, Разград, Силистра,
Добрич, Шумен, Варна и Бургас) и осигурява западната част на Черно море. В района има
27 климатични, 12 синоптични и 66 дъждомерни станции от които
ежедневно, и по няколко пъти на ден се приемат и обработват данните за параметрите
на времето. Освен за познатите ни температура, вятър и валежи тук се събира информация,
която позволява съставянето и на хидрологични и агрометеорологични прогнози. В своята
работа варненските метеоролози ползват всички съвременни програми, карти и помощни
средства, каквито имат и колегите им в Западна Европа. Метеорологичният парк във
Варна разполага с ветромери, дъждомери, хелиограф, разбира се и с термометри и
барометри. Към филиала има и химическа и физическа лаборатории. Първата се занимава
с измерване на чистотата на въздуха и водата в района на службата - реки, подземни
води, помпени станции и морето. Във физическата лаборатория се правят замервания на
радиоактивния гамафон и др.
Прогнози се правят за 24, за 48 часа и за една седмица. Месечни прогнози се правят само в София, но във варненския филиал те се адаптират към района, като се взима предвид спецификата му. Колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкова сбъдваемостта е по-малка. Въпреки това, днес процентът на сбъднатите прогнози е около 85-90%. Освен за това дали да вземем чадър на излизане синоптичните прогнози се ползват и в своята работа от ресторанти, представления, Летния театър, когато трябва да се реши дали техните мероприятия да бъдат на открито или не, от КАТ и т.н.
Варненският филиал на НИМХ е единственият в България, който по международна
договореност прави прогнози в помощ на корабоплаването в западната част на Черно море.
За съставянето им се ползват данни от цяла Европа и от 6 морски станции -
Шабла, нос Калиакра, Варна,
нос Емине, Бургас и Ахтопол. Чрез Варна-радио на корабите се подава информация
за силата на ветровете, вълнението, видимостта и другите параметри за обстановката
в района. Метеорологичната служба е тази, която дава щормови предупреждения.
Варненският филиал е първият, който въвежда телефон за прогнозата за времето. Той е 090015944 (11 имп/min) и се избира от цялата страна. На него денонощно може да се проведе разговор с дежурен синоптик от Варна.