 Първите
жители на днешна Варна и околностите й били първите жители на една прастара,
над стовековна цивилизация. На 12 хиляди години са намерените кремъчни
и мезолитни предмети, останали от първите хора по нашите земи.
В тези древни времена нивото на Черно море било с около 60 метра по-ниско от днешното. Минали няколко хилядолетия и то се свързало с Мраморно и Бяло море, постепенно нивото му се повишило и през пети век пр.н.е. било само два метра по-ниско от днешното. Това предизвикало наводняване на околностите на днешните езера и Провадийската река, а Варненския залив придобива продълговата форма, дълбоко врязана в сушата. В отговор на предизвикателствата на природата хората приложили своите знания и умения. Появили се първите наколните селища край Варна. |
Следи от наколни селища край бреговете на езерата са откривани многократно. Още
при прокопаването на първия канал море - езеро през 1907 г. са били открити
дълги подпорни колове. През 1921 г. при прокопаване на канала между Белославското и
Варненското езеро
били извадени и много предмети от ежедневието - парчета
от глинени съдове, каменни брадви, каменни, костни и медни сечива. През
1957 г. пак там били открити още останки, даващи по-пълна представа за
бита на тогавашните хора. Откритията продължили и през следващите години
- в района на "Лъджата", в местността "Максуда" и др. Една от най-важните
находки от района на езерата е откритата през 1970 г. близо до гара Тополи
лодка - еднодръвка. Дълга над три метра, тя е била направена от ствол на
вековно дъбово дърво, като самото обработване е ставало с каменни длета
и посредством изгаряне на дървото на необходимите места. Правят впечатление
своеобразните ребра, подсилващи конструкцията и едновременно с това служещи
за седалки.
|
|
Построяването на наколните жилища е било възможно само с общия труд на хората от първобитната родова община. Върху забитите колове били поставяни греди, служещи за основа на платформата, на която се строели самите жилища.  Те
били дървени, покрити с тръстика, измазани със смес от кал и слама. По
своеобразен дървен мост се стигало до твърдата земя. Уредбата на жилището
била обичайната - огнище, каменна мелница, глинени съдове, керамични
фигурки. Наличието на предмети от мед и гладки каменни сечива приближавало
прехода към каменно-медната епоха. Постепенно се подобрявал облика на жилището,
глинените съдове били все по-фини, усъвършенствали се и оръдията на труда.
Намерените животински кости и останки от житни растения дават сведения
за поминъка на населението.
В края на каменно - медната епоха от север дошли и се заселели нови племена. Те били по-опитни в животновъдството и земеделието, познавали оловото, калая и бронза. Населението нараствало, създавали се връзки между съседни племена и по-далечни народи. Повишили се и изискванията за красота и естетичен вид на изработваните предмети, дрехи, идоли. |
От този период е открития през 1972 г. в района на град Варна
халколитен некропол. Отстоящ на метри от северния бряг на
Варненското езеро, в
района на Западната промишлена зона на днешния град, в неговите стотици
гробове е открито най-старото в света злато, обработено от човешка ръка.
Откритите в некропола многобройни украшения и предмети недвусмислено показват
високото културно развитие и изтънчеността на древната цивилизация, живяла
по тези земи.
В средата на четвъртото хилядолетие пр.н.е. топенето на ледниците покачило водното равнище с няколко метра и районите около Варненския залив били наводнени, жилищата били изоставени а живота постепенно замрял. Към началото на третото хилядолетие пр.н.е. нивото на морето спаднало отново и тогава се образували днешните Белославско и Варненско езеро - отделени от морето от издигналата се пясъчна коса. След дълги години на пустота, оценили удобното място и плодородна земя в района пристигнали най-ранните тракийски племена. |
 За ранната история
и произхода на траките не се знае много. Най-приемливо е мнението, че те,
както и другите индоевропейски племена са дошли тук след края на енеолитната
епоха и се заселили трайно за повече от хилядолетие. Сериозни сведения
за тях дават древногръцките митове, както и "Илиада" и "Одисея", в които
се говори за траките, техните царе и богатства. Според Херодот "От всички
хора най-голям е тракийския народ - разбира се след индийския..." Той споменава
и за някаква форма на държавна организация при гетите, към която се включват
и кробизите, теризите и други тракийски племена. Най-вероятно първите,
заселили се в района около залива били гетите. Голямо присъствие имало
и друго тракийско племе - кробизите. Те най-напред живеели по-навътре в
полуострова, но през VI век пр.н.е. се придвижили към морето и заели района
между Стара планина и река Батова. Хората от тези две племена били основната
част от жителите на древния град. Към края на V век пр.н.е. одриския цар
Ситалк обединил тракийските племена в една държава. В нейния състав влезли
и крайморските градове, както и Одесос. Тракийският бит и култура, в съчетание
с елинските традиции, пренесени от милетските колонисти издигнали града
във важно културно и търговско средище на западния бряг на Понта.
|