Идеята за нова и модерна театрална сграда в град Варна датира още от началото на ХХ век. Тя била свързана със създаването на професионална театрална трупа, която трябвало да има свое подходящо здание - зала "Съединение" ставала все по-неподходяща, предвид нарастващите културни нужди на града. Първоначално тази идея срещнала отпор от някои общественици, които се опасявали, че е твърде рано, а и издръжката на такава трупа би била в тежест на общинския бюджет. За кратко време темата станала обществена и широко дискутирана. През 1909 г. още на първото заседание на общинския съвет новоизбраният кмет Иван Церов, културен и просветен деец, поставил въпроса за нова сграда. Съветниците дали съгласието си и скоро било определено мястото за строеж - на южния ъгъл на градската градина, между часовника и чешмата с махмудовият надпис, с лице към площада. |
Конкурсът за проект за новата театрална сграда бил спечелен от известният архитект Никола Лазаров. Той е авторът на (доскоро) сградата на радио Варна, както и на Народният театър "Иван Вазов". Сградата наподобявала по архитектура и вътрешно разпределение тази на софийския театър - трябвало да има хиляда места, разпределени в партер и два балкона. Първоначално проектът предвиждал и казино и лятна сцена, които по-късно били изключени от плана. На 26 март 1912 г., "втория ден на Великден... се положи с подобающа тържественост основният камък на градския театър..." В присъствието на варненската общественост възторжена реч произнесъл кметът Церов. След речта официалните лица и архитект Лазаров подписали тържествения акт и го вградили в специална каменна кутия. В основата на сградата били поставени и различни български монети. |
Строителството започнало веднага, срокът бил тригодишен, но заредилите се войни скоро прекъснали начинанието за дълго време. До 1918 г. сградата останала недовършена, без покрив и буренясала, изчерпани били и средствата. През зимата на 1920 г. общинският съвет с единодушие взел решение за създаването на професионална театрална трупа. Дискусията минала много прочувствено:"От театро ние не щем да печелим пари..."(Д. Кондов, кмет на града), "Ужасно срамно е, че Варна до този момент все още няма театър!"(Кр. Мирски). На 12 март 1921 г. с представлението "Инстинктът" от Анри Кестмекер трупата направила своя дебют. Този ден е приет за рождена дата на варненския театър. Обществеността била заразена с ентусиазма и във възстановяването на театралната сграда се включил целия град. През 1922-ра бил създаден граждански комитет, във вестниците се пишело постоянно, през 1928 г. общината сключила петмилионен целеви заем. Дарителска треска обхванала варненци - марки от фонд "Доизграждане на Варненския градски театър" се продавали към всеки хляб, към всеки билет за кино, увеселение, баня, за всяка общинска услуга, дори и за плетените столове в Морската градина. Дарения правили и много от съгражданите ни. За по-малко от месец били събрани един милион лева... Строежът бил завършен от архитектите Д. Дабков и Ж. Богданов. И ето "Най-после, слава Богу! След дълги двадесетгодишни превратности сградата на Варненския общински театър се завърши и на 5 юний 1932 г. тържествено откри" спомня си Иван Церов. Вечерта вратите отворили с пиесата "Хъшове" от Ив.Вазов. За първи директор бил назначен Стоян Бъчваров, чието име носи театърът днес. |
Без съмнение, със своето архитектурно решение за градския театър арх. Лазаров е целял да приближи Варна към големите европейски градове. Заоблената барокова фасада на сградата е богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Трите входни врати са издигнати на няколко стъпала, което допълнително е внасяло елемент на тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата. По широки стълби зрителите се изкачват към светлите фоайета на балконите. Самата зала е с класическата за театрите форма на подкова, с ложи в близост до сцената. Заоблените форми на меките столове повтаряли извивките на балконите. Най-знатните зрители заемали местата в ложите, непосредствено около театралната сцена. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби. |
В този вид сградата на театъра посреща зрители близо половин век. С годините се чувства недостиг на служебни помещения, репетиционни, хранилища за реквизити и т.н. Същевременно не се отделя достатъчно внимание на поддържането й и тя постепенно губи от блясъка и функционалността си. Ремонт е все по-наложителен, затова в началото на 1980-те е взето решение за реконструкция на съществуващата сграда. Основното при тази реконструкция е увеличаването на площта на сградата, като са изградени обслужващи помещения. Те са разположени встрани и зад съществуващата дотогава сцена, с което обема на сградата е нараснал два и половина пъти. Поради това, че първоначално се е предвиждало това да бъде само театрална сграда (а за операта да бъде построена нова), след реконструкцията оркестърът се намира в неудобна и импровизирана оркестрина. Най-забележимата промяна в залата е премахването на двата първи реда ложи на партера и първи балкон. Това е допринесло за увеличаването на залата, но за сметка на загубата на част от представителността и старинния характер на вътрешната архитектура. По време на тази реконструкция е монтирана и специална подемна система за нареждане на декорите, съвременна осветителна техника с централен пулт за управление, нова климатична инсталация. Реконструкцията е завършена през декември 1989 г. Като цяло външният архитектурен облик на театралната сграда е запазен такъв, какъвто е бил при откриването му. Днес театърът е един от акцентите на варненската архитектура. |