Варненското езеро, лиманно формирование при устието на Река Провадийска, е най-голямото и най-дълбокото езеро по българското черноморско крайбрежие. То е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна ивица, широка около 2 км. Езерото има продълговата форма, като южният бряг на езерото е висок и стръмен, докато северният е полегат. Дъното на котловината, в която е разположено езерото е покрито от дебел (10-30 м) тинест нанос. В най-дълбоките части дъното е покрито с черна сероводородна кал. Езерото е тектонично образувание, образувано при издигането на морското равнище към края на плейстоцена. Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от 30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси главно от Девненските извори (през Белославското езеро) и някои подводни извори в западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици. |
До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната но плитка река Девня (река Варна), която минавала под южната стена на Варненската крепост. След построяването на варненското пристанище и пресушаването на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан навигационен канал, в резултат на което нивото му спада с около 1.40 м, а в езерото навлиза морска вода. Постепенно заблатените места по бреговете на езерото започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м, езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна. Настъпилите промени обаче не са оказали голямо влияние на проточността на езерото - около 4 негови обема годишно. |
Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Температурата и солеността също се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон, достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой - около 8 градуса. Соленостният режим на повърхностните води е с характерно пролетно намаление, дължащо се главно на прииждането на Провадийска река през този сезон. Повишаването на солеността през лятно-есенните месеци пък е предизвикано от намаления речен приток и изпаренията на езерната вода. Понякога и през лятото ветровете вкарват значително количество морска вода, но тя е с по-малка плътност (поради по-високата й температура) и се разтила над по-студените и тежки дълбочинни езерни води. Освен във вертикално сечение, солеността е различна и в различните райони на езерото - в близките до морето райони тя е около 12 промила, а в западната част - около 7 промила. Във връзка с температурата и солеността се изменя и плътността на водата. Средната плътност на повърхностната вода е 1.00766 кг/куб.дм, а към дъното нараства до 1.01139. Прозрачността на водата се мени от 0.5 до 7 м, в зависимост от сезонното развитие на фитопланктона и мътността на приточните води. През летните месеци от дънните пластове на дълбочина под 4 - 5 м се отделя сероводород, което се дължи на процесите на гниене и силно изразено термално напластяване. Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена. Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол. |
Площ | 17 кв.км |
Обем | 165 млн.куб.м |
Средна дълбочина | 9.5 м |
Максимална дълбочина | 19 м |
Дължина по фарватера | 10.5 км |
Дължина на бреговата ивица | 25 км |
Водосборна площ | 2680 км |
Амплитуда на изменение на водното ниво | 0.3 м |
Приток | Отток | ||
От Белославското езеро | 117.4 | Изпарения | 15.0 |
От порои и ручеи | 22.0 | Към Белославското езеро | 14.7 |
От валежи | 9.0 | Отток в морето | 602.7 |
Морска вода | 484.0 | ||
Общо | 632.4 | Общо | 632.4 |