Турските крепостни стени през ХІХ век
ХІХ век Варна посрещнала с крепостни укрепления с две части - вътрешно и външно.
Вътрешното било т.н. Кале Ичи с неговото Барутхане.
Външните крепостни стени (ески кале - старото укрепление) започвали от
високия бряг до днешния Военноморски музей и заграждали града. Успоредно
на стените вървял и дълбок, зидан ров (кале хендек), а в източната част
имало естествена долчинка (дере). От южната страна на стените била Девненската
река и морето. На 11 места по стените имало четириъгълни кули, на които
се разчитало за защитата на града. В града се влизало и излизало от 6 порти,
разположени на различни места, от които тръгвали пътищата за различните
части на страната: Русчук капусу - пътя за Русчук (Русе), Стамбул капусу
- през моста Таш кюпрю за Стамбул и т.н. Самият
град бил населен само в югоизточната половина на оградената площ, а в останалата
част имало гробища, каменна кариера и др. По време на руската
обсада през 1828 г. голяма част от града бил разрушен, а с оттеглянето
им през 1830 г. било съборено и по-голямата част от Кале ичи.
|
Варна била важен гарнизон и скоро след изтеглянето на руските войски Великата
порта решила да възстанови крепостните ограждения на града. Строителството
започнало през 1832 г., като новия план предвиждал значително по-дълги
стени (ени кале - ново укрепление), обхващащи и по-голяма площ от града.
С труда на работници от цялата страна и материал от стари турски крепости
и дори от Плиска за около пет години били построени освен стените, още
и казарми, складове и болници. В чест на султан Махмуд ІІ, който посетил
Варна през 1837 г. на много места били поставени плочи с хвалебствени надписи.
С форма на неправилен многоъгълник стените били построени върху специално натрупани землени валове, а пред тях бил прокаран и крепостен ров. В основата си ровът бил широк над 10 метра, дълбок около 5 метра и иззидан от твърд камък. От юг за ров служили морето и реката. Цялото крепостно ограждение било дълго над 5 километра. 11 порти свързвали градът с външния свят - през деня ги пазели войници, а вечер ги заключвали. На различни места по дължината на зида били разположени 8 укрепления (табии), а освен тях имало и 4 големи форта: Али-бей табия, Илдъз (звездна) табия, Кадър-боба табия и Таш кюпрю табия. Първите две табии имали многоъгълна, звездообразна форма, с размери, не по-големи от 300 метра. В тях били разположени по няколко постройки за войниците, барутни складове и 20 до 40 оръдия. По-различна със своята бастионна форма е Кадър-боба табия. Кръстена била на мюсюлманския шехит (герой) Кадър боба, чието тюрбе (гроб) било на това място. Тя имала землен вал и ров и била с размери 200 х 300 метра. В очертанията й били поместени по две каменни казарми и складове, а през 70-те години на ХІХ век между нея и ъгъла на крепостта бил построен нов барутен погреб (бившата дискотека "Ъндърграунд"). Фортът Таш кюпрю бил в защита на мостът Таш кюпрю и също имал вал и ров. Имал си и казарма, склад за муниции и 15 оръдия. |
Градската архитектура не се различавала много от тази от преди 100-200 години: тесни
криволичещи улички и схлупени къщи. Най-главната улица минавала от Скеля
капусу (пристанищната порта) през Ченгене пазар (Шишковата градинка) към
Ибрахим капусу . Друга по-важна улица минавала от скелята, през Балък пазар
(рибния пазар), по днешната "Преслав" и стигала до конака (където днес
е Държавния архив). Няколкото по-главни улици разделяли града на махали,
най-общо според населението там - тюрк махлеси, ченгене малхе, татар махлеси
и т.н. Те били разделени на по-малки части, носещи някакво характерно име
- Дере махлеси, Баба Рада махлеси, Караач малхеси и др. Най-старата част
от града, около Кале ичи се наричала "Варош". През 1867 г. българите, които
досега нямали своя махала измолили от минаващия през Варна султан Абдул
Азиз да им разреши места зад днешния Археологически музей.
С решенията на Сан-Стефанския договор и Берлинския конгрес турските укрепления трябвало да бъдат съборени. Камъните послужили за построяването на новата съборна църква, часовниковата кула, за калдъръм и т.н. При разчистването на табиите с разбрало, че за настилката им били използвани надгробни християнски плочи. Барутхане просъществувало до 1908 г., когато било съборено, поради това, че загрозявало новия облик на града. |
