До средата на XIX век районът на днешната Морска градина е бил голо поле, извън
крепостните очертания на града. Имало само няколко кавака, под които пладнувал
махленския добитък. При Ени куле табия (в района на Днешния Военноморски музей)
имало лозя и една малка градина, наречена кървавата (канлъ бахча), защото там бил
убит един градинар. Над Али бей табия, в дерето (алпинеума) била една от
скотобойните на града. По-нагоре (под Пантеона) били френските гробища, където
били погребани покосените от холерата френски войници през 1854 г., след тях и
старите градски гробища. А сметта от града се изхвърляла по целия бряг.
Първообразът на градска градина за обществено ползване възникнал през пролетта на 1862 г. С подкрепата на мюлиазима (кмета) Халил ефенди и турския комендант на Варна Саид паша Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет наредил да се заградят с плет от храсти десетина декара и да се направи общинска градина (белидие бахча). В началото тя представлявала зеленчукова градина, там където сега е входа-колонада, а по-късно на още 4 декара били посадени вишневи дръвчета. Постепенно били засадени нови овошки, липи и кестени.
След Освобождението, през 1881 г. кмета Михаил Колони пръв поставя въпроса за
създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк.
Предложението било прието с присмех и недоверие от общинските съветници, но все
пак малка сума била отпусната. Активността на М.Колони и съидейниците му бързо
дала резултати - градината скоро стигнала 26 дка, засадени били първите 130 дръвчета,
поправени били пътеките. И ето ''надвечер алеите се пълнят с върволяци
кавалери и модно накичени дами''.
Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на
варненската община през 1894 г. К.Шкорпил поканил във Варна паркостроителя,
специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. На следващата година
35 годишният А.Новак бил вече във Варна и назначен за управител на градината.
Той се заел с ентусиазъм и в кратко време кланицата и сметището били преместени,
брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата.
Огромна била работата по набавянето на подходящата дървесна растителност. С каруци
били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието
и Цариград... В началото не били много: бряст, копривка, липа, конски кестен и ясен.
Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.
През 1899 "предвид голямата деятелност" общината продължила договора на А.Новак
и му построила къща до днешната сграда на Радио Варна.
Постепенно паркът нараствал; към 1905 г. ограничен от дола (до обсерваторията) и
старите гробища площта му вече стигнала 90 дка. През 1912-13 г. в първата част
били направени няколко чешми, прокарано било и частично електрическо осветление.
След десетина години, когато Варна вече имала самочувствието на курортен град била
осветена и останалата част от градината. Прекарана била и канализация. За опазване
на зеленината било решено желязната ограда около новите гробища (до автогарата)
да бъде преместена тук, а те за се заградят със зид. Оградата, поставена от
централния вход до сегашния алпинеум е съществувала до 1958 г., когато било
счетено, че е ненужна. Използвана била за ограждане на училище "Стефан Караджа" и
за вратите на стадион "Юрий Гагарин". В началото на 1930-те от Холандия, Германия
и Чехия били донесени нови семена и луковици, а от Франция - дръвчета от нови
видове - кедър, туя, манастирска хвойна, юки, либоцедрус и др. Сред създаденото
от А.Новак били и цветните и овощни разсадници в местностите "Шокъра" и "Чайка".
За улесняване на достъпа през 1925 г. била разширена и улицата от пл."Екзарх
Йосиф" (Шишковата градинка) до Морската градина - сега улица "М.Колони".
Нов облик придобила и централната алея във втората част на градината. През 1907 г. 21 млади ентусиасти създали комитет "Българско възраждане", с идеята във втората част на градината да се обособи Алея на българското Възраждането. Член втори на устава сочи, че "целта на комитета е да въздигне в Варненската морска градина 22 памятници, от които 20 на български деятели от възраждането насам до освобождението, един паметник на Науката или Възраждането и един на Свободата". Средствата били събирани от дарения от обществеността, търговците и общината. Първият паметник, на Христо Ботев бил открит на 27 юли 1911 г. Автор бил скулптора Жеко Спиридонов. Година по-късно, на същата дата бил открит паметник на Левски, но заредилите се войни прекъснали начинанието за няколко години. Едва през октомври 1920-та по случай честването на неговия юбилей и приживе бил издигнат паметник на Иван Вазов. Следват паметниците на Паисий (24 май 1926г.), Хаджи Димитър и Васил Априлов през 1935 г. Традицията била продължена чак през 1973 г. с паметниците на Георги Бенковски, Петър Берон, Г.С.Раковски, Любен Каравелов и П.Р.Славейков, всички дело на варненски скулптори.
Понякога се случвало новостите в Морската градина да бъдат съпътствани и с
разногласия и широк обществен отзвук. По предложение на А.Новак и инж. Г.Бърнев
пред общинския съвет бил поставен въпросът за прокарване на поне една алея от
"Шокъра" до "Горчивата чешма". Основният проблем бил, че по план алеята пресичала
парцел, чийто собственик бил известния дипломат д-р Димитър Станчов. Все пак бил
намерен компромисен вариант и алеята минала край вилата на д-р Станчов. Оттогава,
макар и неофициално наречена, варненци я знаят като "Станчовата алея". Част от
облагородяването на тази част било и преместването в средата на 1930-те на
старите гробища, на чието място е устроен разсадник.
На поредица заседания на общинския съвет през 1932 г. било обсъдено и разширяването
на Морската градина на юг. Имотите надолу, до сградата на Асарето (по името на
италианския консул; построена през 1890 г., днес Военноморски музей) били отчуждени
още преди шест години, но били включени към плана едва през 1939 г., след
изплащането на обезщетения на собствениците им. През 1950-те парка достигнал
днешните си граници до басейна в началото на вълнолома. През 1960-те дърветата
в средата на Алеята на Възраждането били заменени с цветни лехи, които за цялата
градина достигнали 20 дка. Приблизително по това време бил изграден и алпинеума
в дерето между двете части на градината и езерото от долната страна на моста.
Земите от Шокърския канал към "Почивка" също били отчуждени, оградите съборени,
терена подравнен и подготвен за превръщането му в парк. След идването във Варна
на първият космонавт близа до Пантеона била оформена Алея на космонавтите.
Първото дръвче - двувърха сребриста ела - била посадена от Юрий Гагарин на
26 май 1961 г. в присъствието на хиляди хора.
Задължително посещаваното до скоро от абитуриенти и младоженци място - Пантеонът
на загиналите в борбата срещу фашизма бил издигнат през 1961 г. Това било мястото,
избрано преди години и от комитета "Българско Възраждане" за паметника на Свободата,
който така и не бил построен. Освен Пантеонът и паметниците в Алеята на Възраждането
в Морската градина били издигнати и "Братската могила" на загиналите през
1877 - 78 г. руски войници, както и паметника на граничаря, построен през 1917 г.
Паметникът на покосените от холерата във Варна по време на Кримската война
френските войници също бил в района на Пантеона, но през 1960 г. бил преместен
при разклона за кв.Виница. При входа срещу Икономическия университет бил паметника
на Ленин, а през периода 1949 - 56 г.,
когато градът се казвал Сталин в
градинката на входа на Морската градина имало паметник на Йосиф Сталин.
Освен природен парк Приморската градина била място и за почивка и развлечение на гражданите. Още в началото във вишневата градина бил направен т.н. "Салаш" (кафене) на колове и покрит със слама. Иззидан бил и шадраван с изворна вода. Към края на века е направен нов бюфет от чамови дъски; пред него бил насаден чемшир, а по пътеката около шадраванчето имало малки масички със сламени столове, където хората сядали да почиват и да се почерпят.
През 1906 г. започнал строежът на една от най-известните забележителности на града
- Аквариумът (Морската биологична станция).
Комисия определила мястото, общината
го одобрила и отпуснала необходимите средства. Сградата била завършена през 1911 г.,
но поради последвалите събития първоначално там било поместено Морското машинно
училище, а после и Рибарското училище. Аквариумът бил открит чак на 17 септември
1932 г. Пред него бил моделиран релефен модел на Черно море и крайбрежието му.
Близо до него, на мястото на Обсерваторията през 1920-та бил построен първия летен
театър. Между 1926 и 1939 г. там са се провеждали Варненските музикални тържества,
предшественик на "Варненско лято". Сегашният летен театър бил строен през 1960 - 61 г.
Решението за обявяване на Варна за курортен град дало силен тласък на развитието
и на Приморската градина: построени били дървени павилиони, където по празниците
свири музика, устроен бил детски кът с люлки, през 1928 г. на варненския тенис-клуб
е отпуснато място за игрище. Във връзка с откриването през 1926 г. на
новите морски бани
бил облагороден скатът към брега. Вървяло и строителството на новото
казино-бюфет. Днешният си вид то придобило след реконструкцията му през 1960 - 61 г.
Тъй като съществуващият фонтан пречел, общината взела решение да се направи нов,
северно от казиното, чийто автор бил Кирил Шиваров.
Често в градината се провеждали
и социални мероприятия. Влизането се заплащало, разигравали се томболи, а събраните
суми отивали за благотворителни цели - за инвалидите от войните, за вдовиците и
сираците, за ученическите трапезарии. Около входа на градината били и двата летни
ресторанта - "Грозд" и "Златна котва".
През 1939 г. по проект на главния архитект на града Георги Попов там бил оформен
и централният вход - колонада, какъвто го познаваме днес.
Разхубавяването на Морската градина продължило и в следвоенните години. В средата
на 1950-те бил оформен детския кът с люлките и езерцето, а във втората част на
градината и лятна читалня. По утвърден план били поставени осем нови чешми; на
крайбрежната алея под Аквариума била построена нова чешма за минерална вода.
Мястото от долната страна на моста при Алпинеума било преустроено и превърнато
в езеро. Пак през тези години в сградата на бившето италианско консулство е бил
устроен Военноморския музей, там където е сега, а година след това на 21 ноември
1957 г. бил открит корабът - музей "Дръзки". В горната част на Морската градина
на 30 април 1961 г. била открита зоологическа градина. Първият й заселник бил
мечокът Максим, подарен от моряците от есминеца "Г.Димитров". Близо до нея в
ремонтираната бивша сграда на граничарите се поместил Природо - научния музей.
Малко по-късно, през 1968 г., на мястото на стария летен театър е построена
астрономическата обсерватория.
На входа на Морската градина, след колонадата бил монтиран слънчев часовник,
стилизирано изобразяващ излитащ лебед.